Пол Дохърти - Дверите на ада

Влязоха в овощната градина, преминаха покрай редиците спящи мъже и излязоха на ливадата край конюшнята, сега обградена и пазена от щитоносците. Групи войници се бяха разположили край огньовете; някои спяха, други разговаряха тихичко. Теламон не забеляза да са разтревожени. Шатрата на Александър беше разположен в средата на ливадата. Войниците не си бяха свършили добре работата — част от въжетата не бяха опънати и половината шатра се вееше като завеса на нощния вятър. Стражата вдигна платнището и Теламон влезе след Клит. Вътре цареше обичайната бъркотия — по пода лежаха части от броня, окървавен меч, дрехи, свитък пергамент. Хефестион стоеше приведен на входа на личните покои на царя.

— Какво има? — попита Теламон.

Хефестион вдигна платнището и пропусна лекаря. Вътре беше мрачно, миришеше на вино и печено месо. Един поднос беше обърнат. Теламон изруга, когато се подхлъзна върху една мазна чиния. Леглото беше празно, импровизираната мрежа дръпната настрани, възглавницата — на земята.

— Александър!

— В ъгъла — прошепна Хефестион.

Теламон погледна през рамо. Черния Клит не ги беше последвал, а стоеше на пост отвън.

— Пак ли има пристъп на паника? — промърмори Теламон. Понякога Александър имаше пристъпи на тревожност, особено след като беше пил — те се изразяваха или в трескава дейност, или в сдържано напрежение, което го караше да седи или да лежи неподвижен.

— Беше му зле — отвърна Хефестион. — Имаше проблеми със стомаха. Спях отвън, когато започна да вика и крещи. Сега е в отсрещния ъгъл.

Теламон отиде до леглото. Хефестион го последва с лампа в ръка. Теламон я взе и на слабата светлина проблесна метал.

— Александре! Александре! Какво има?

Теламон млъкна и се приведе. Когато царят беше в такова настроение, беше опасно да го доближаваш — понякога той не разпознаваше дори най-добите си приятели. Лекарят приближи лампата. Александър, само по набедрена превръзка, клечеше, стиснал кама, и се взираше с разноцветните си очи в Теламон.

— Ти ли си, татко? За мен ли дойде? Аз не съм виновен. Майка го направи. Тя сложи венец на главата на убиеца ти и направи жертвоприношение в негова чест. Аз нищо не съм направил! Аз те обичах!

— Александре, аз съм, Теламон. Ти сънуваш!

Погледът на царя не трепна. Лекарят се зачуди колко млад изглеждаше, кожата на лицето му беше опъната и подчертаваше скулите му; мускулите на врата му бяха изпъкнали и когато говореше, брадичката му едва помръдваше.

— Какво ще правим? — прошепна Хефестион.

— Върни се в стаята ми — отвърна Теламон. — Кажи наКасандра да разтвори сок от мак в чаша вино.

Ръката на Александър затрепери.

— Тръгвай! — изсъска Теламон и Хефестион побърза да се отдалечи.

— Бях там — Александър примигна. — Пред вратата на амфитеатъра. Филип вървеше сам, преметнал мантията си през ръка, с онзи глупав лавров венец на главата и без телохранител. Не знам защо постъпи така. Никой от приятелите му не беше там. Вървеше бавно, сякаш се разхождаше из градините. Павзаний се затича напред с нож в ръката. Филип се обърна и се усмихна. Павзаний го удари два пъти тук. — Царят потупа по лявата част на гърдите си. — Камата прониза сърцето на Филип и го уби в мига на най-голямата му слава.

— Знам — прошепна Теламон. — Знам.

— Майка го погреба в гробница във Вергина! Прекрасна гробница, Теламоне. Сънувам ли?

— Сънувал си, Александре. Яздил си дълго и бързо. Тялото и умът ти са изтощени. Пи много вино и сега сънуваш. Помниш ли как бълнуваше и в Миеза? Събуждаше се с писък. Птолемей ти се присмиваше.

— Някой ден ще му взема главата!

— Не, няма. — Теламон се наведе към него.

Раменете на царя бяха отпуснати, ръката с камата висеше надолу. Теламон се наведе, изтръгна камата и я захвърли през рамо. Ръцете му докоснаха дланта на Александър — беше лепкава и ледено студена.

— Ела. — Лекарят взе едно одеяло и го уви около раменете на Александър. — Върни се в леглото.

Царят не помръдна.

— Александре, замръзнал си. Трябва да се затоплиш. — Теламон го изправи на крака. Александър се олюля пиянски, отдалечи се, закашля се и повърна.

— Трябва да си легнеш. — Теламон отиде и му помогна. Царят се обърна надясно и се сгуши като непослушно дете. Теламон напипа пулса на шията му — силен, но непостоянен. Взе всички дрехи, които намери и зави Александър с тях, после приседна на леглото и започна да разтрива гърба му. Хефестион се върна с чаша вино. Царят отказваше да пие, но двамата го принудиха да седне и пъхнаха чашата между зъбите му. Александър се закашля и се опита да го изплюе, но най-накрая преглътна, пресуши чашата и отново легна. Полежа малко, мятайки се, докато лекарството не му подейства. Промърмори нещо за Олимпиада, опита се да задържи очите си отворени, но след малко заспа дълбоко.