— Какво искате? — попита Евнухът.
— Да разгадаеш ръкописа на Питий — отвърна Мемнон.
— И ако успея? Военачалникът почеса брадата си.
— Ще ти опростим всички престъпления. Ще получиш две кесии дарици, разрешително и право да пътуваш из цялата империя.
— Ами съкровището? — наклони глава Евнухът.
— Значи ти е известен ръкописът на Питий?
— Попитах за съкровището. Казват, че архитектът е описал къде може да бъде намерено. Искам половината от него.
Мемнон наклони глава встрани и внимателно заизучава Евнуха.
— Познаваш ли Александър Македонски?
— Докато пътувах, съм виждал войската му. Ръката на военачалника бръкна под възглавницата.
Евнухът мъчително преглътна.
— Бил ли си в лагера му? — продължи Мемнон. Ефиалт спусна крака от лежанката и седна. Оронтобат вече не с усмихваше.
— Къде беше преди да дойдеш в Халикарнас? — попита военачалникът.
— Аз…
Отнякъде се дочу звук от арфа, нежен и мелодичен, като ромон на бързащ поток. Мемнон отмести масата встрани, измъкна ръката си изпод възглавницата и опря острия връх на ножа до лявото ухо на Евнуха.
— Може и да те разпнат — прошепна той. — Но ако стане така, уверявам те, че ще висиш на кръста без уши.
— Какво става? — дрезгаво се обади Оронтобат.
— Чудех се какво иска да ни каже нашият приятел — отвърна Мемнон. — Откога си в Халикарнас?
Евнухът облиза устни.
— От три дни.
Без да отмества ножа, гъркът се приведе към Оронтобат.
— Откога твоят приятел търговец пуска слухове, че има нужда от онези разрешителни?
— Поне от седем дни.
— Защо тогава не се хвана по-рано? — Мемнон притисна ножа толкова силно, че лицето на Евнуха се сгърчи от болка. — Да ти кажа ли къде си бил? Ти си мошеник и фалшификатор — продължи той. — Човек, за когото измамата е тъй естествена, както за птиците да летят, а няма по-подходящ клиент за хора като теб от войска на поход. Много ли спечели от македонците? Да видим. Подправял си писма и разрешителни, за да получат провизии, нали? Ти каза нещо, градоначалнико, за кесията, която носел.
— Не я открихме — отвърна Оронтобат. — Евнухът се отби в една винарна в края на Квартала на кожарите. Усъмни се и избяга, кесията му може да е паднала в някой кладенец или да е изхвърлена на сметището.
— Би било интересно да я разгледаме — усмихна се Мемнон. — Разбирам погледа ти, чудиш се дали да кажеш истината или да излъжеш. Значи обичаш да играеш рисковано, а? Заложи сега. Ако изгубиш, ще ти отрежа ухото, а градоначалникът ще ти вземе живота.
— Вярно е.
Евнухът трепереше. Беше възнамерявал да излъже, но очите на този гръцки наемник сякаш четяха най-скритите му мисли.
— Когато македонската войска мина през проходите, аз тръгнах с тях. Както каза, търсех възможности да припечеля, а такива имаше много. Всеки чужденец, който се появи в някое село или град, се приема за привърженик на македонеца…
— И към него се отнасят с голямо уважение — прекъсна го Мемнон. — Сигурен съм, че си носел подправени писма, които са те представяли за приятел на македонския цар. Прав ли съм? Тогава защо изхвърли кесията си? И защо толкова се боиш сега? Хайде, кажи ми.
— Чух за ръкописа на Питий — Евнухът преглътна мъчително; гърлото му беше пресъхнало, все едно беше ял прах. Мемнон му подаде чашата си и той отпи жадно.
— Всички знаят, че Александър настъпва към Халикарнас. Между онези, които следваха войската му, се носеше слух, че е взел писари от царица Ада, за да разгадаят ръкописа на Питий.
— И?
— Отидох да предложа услугите си.
Евнухът изстена, когато ножът на Мемнон се заби в плътта му и струйка кръв потече по бузата му.
— Но нещо се обърка — изскимтя Евнухът. — Магьосникът на Александър…
— Аристандър?
— Същият.
— Сигурно е започнал да задава въпроси?
— Да, да. Затова избягах. Носех македонски писма, затова Аристандър и неговите грубияни се заинтересуваха…
— Мислиш ли, че можеш да разгадаеш тайнописа? — Мемнон дръпна камата.
— Срещу възнаграждение. — Евнухът почеса лявото си ухо. — И за отмъщение. Господарю, мога да разгадая тайнописа по-бързо от писарите на Александър.
— Злополука ли е било или убийство?
Александър Македонски се намести по-удобно на лежанката. Разноцветните му очи бяха зачервени от умора, косата му — сплъстена от пот бръчки от изтощение браздяха бузите му. В чашата му имаше повече вода, отколкото лесбоско вино. Едва беше докоснал подносите с минога, миди и пиле, пълнено с маслини. Хапна само няколко палачинки с мед и сусамово семе.
Читать дальше