Пол Дохърти - Дверите на ада

— Но ти твърдиш, че е бил мъртъв поне от час?

— Може да греша — призна Теламон. — Тялото изстива по-бързо при внезапна смърт.

— Ами ако е било злополука? — попита Александър.

— Очевидно Памен е обичал животните и птиците. В стаята му имаше кошница семена, за да храни птиците и особено гълъбите, които кацат на перваза. Бях в стаята му. Взех малко семена и погледнах от прозореца. Напълно възможно е Памен да се е навел, да е изгубил равновесие и да е паднал. Често се случват такива злополуки. Паднал беше отстрани на къщата, лявото му коляно беше леко ожулено. — Теламон плесна с ръце. — Главата му се беше ударила в червените плочи на пътеката около къщата. Смъртта е настъпила моментално — черепът му беше разбит.

— Възможно ли е човек да умре при подобно падане?

— Да. Помниш ли лекциите на Аристотел за движението? Няколко секунди Памен може би се е опитвал да запази равновесие и това е придало по-голяма сила и скорост на падането му. Преметнал се е поне един-два пъти и главата му се е разбила в плочите.

— Но не е ли извикал? Сигурно някой го е чул.

— Прозорецът на Памен е отделен от прозореца на Бес с малка външна подпора, около една стъпка висока. Може да е паднал безшумно или никой да не е чул вика му. — Теламон посочи Генций и Демерата, които все още се гледаха с обожание. — Нашият велик актьор и съпругата му репетираха в съпровод на дрънченето на цимбалите, което побърква всички.

— Възможно ли е някой да е влязъл в стаята и да е хвърлил Памен през прозореца?

— Вратата беше залостена, нямаше следи от борба. По тялото нямаше наранявания или белези, които да не могат да бъдат обяснени с падането.

— Може ли някой да е влязъл, да е залостил вратата, да е подмамил Памен до прозореца и да се е измъкнал по корниза?

— И аз си помислих за това — призна Теламон, — но Памен би имал време да се бори, а в стаята нямаше никакви следи от борба. Огледах корниза — покрит е с кал и птичи курешки. Уверявам те, никой не е минал по него.

— Възможно ли е някой да се е покатерил до стаята? — Александър се забавляваше от играта на въпроси и отговори.

— Не, освен ако не е бил маймуна. Накарах да претърсят вилата. Няма толкова високи стълби.

Александър подпря глава на една от облегалките на лежанката. Теламон не знаеше дали размишлява или се кани да заспи.

— Имаше ли Памен врагове? Огледай се, Теламоне. Например онзи жрец със странната маска. Той не обичаше Памен.

— Между двамата имаше вражда — съгласи се Теламон — заради някаква придворна дама от двора на царица Ада. Бес беше близък с Памен — възхищаваше се от уменията му. Очевидно царица Ада е проявявала към него по-голямо благоволение, отколкото е трябвало.

И двамата се загледаха в главния писар, чиято права коса падаше върху лицето. Въпреки измършавелия си вид, той се хранеше лакомо.

— Ако добре си спомням — провлечено каза Александър — Солан беше онзи, който избра Вилата на Кибела. Всъщност той и Сарпедон, но Солан взе окончателното решение. Той нае и готвача. Не е ли работил готвачът ни в кухнята на градоначалника на Халикарнас, докато не започнало разследване за някакви изчезвали съдове? И той веднага решил да се присъедини към двора на царица Ада.

— Искаш да кажеш, че те може да са шпиони и убийци? — Теламон направи гримаса. — Възможно е — и Дарий, и Мемнон, да не споменаваме Митра, биха платили скъпо за главата ти. — Той посочи към подносите. — Но Сарпедон лично опита храната ти.

— Какво мислиш за него? — Александър се изправи. — Впрочем, къде отиде той?

— Сарпедон е добър войник — отвърна Теламон. — Съвестно изпълнява задълженията си, не е много образован. Доколкото разбрах, бил е в добри отношения с Памен. Той и Бес често пийваха по чаша вино с него.

Теламон погледна към маслените лампи, чиито пламъчета бяха намалели.

— Помниш ли какво казваше Аристотел? Гледай доказателствата! — промърмори той. — Онова, което е възможно, е вероятно. Всички доказателства около смъртта на Памен говорят за злополука.

— Познавам те, Теламоне, и може би дори по-добре, отколкото ти познаваш мен — прошепна царят.

Лекарят бързо се огледа. Писарите и другите гости бяха пили много. Дрънчаха чаши и чинии. Разговорите бяха станали по-шумни. Някои викаха да се запалят нови лампи. Птолемей хъркаше здраво, Хефестион се опитваше да се събуди.

— Съвпаденията могат да бъдат различни. Смъртта на Памен — поде лекарят — прилича на нещастен случай.

— Или някой се е постарал да изглежда така?