Пол Дохърти - Дверите на ада

— Както казах — продължи Оронтобат, — не знаем името на този човек, но той се нарича Евнуха и не крие своя недостатък. Някои хора твърдят, че е амонит, други, че е роден в Ханаан и е син на вещица.

— Само това ни трябваше — черна магия и вълшебства! — намеси се Мемнон.

Евнухът се обърна с надменен вид. — Не, не — поправи се Оронтобат. — Нашият приятел Евнухът доста е поскитал по света. Вдигни ръце. Пленникът се подчини.

— Разгледай ръцете му, изящните му издължени пръсти, господарю Мемнон. Дори моите арфисти не са дарени от боговете с такива ръце.

— Затова пък той има само едно ухо — прекъсна го Мемнон.

— Това е дело на един невъздържан клиент преди години. Евнухът е много опитен писар, независимо дали пише на восъчна табличка, на папирус или на пергамент. Освен това умее да подправя документи. От малката си кесия вади заповеди, писма, пропуски и правомощия, всички подпечатани от някой градоначалник. Подправил е дори печата на Великия цар! Всеки, който има нужда от разрешение да влезе в някой град, от невярна сметка за продажба или позволително да търгува, търси Евнуха. Той никога не разочарова клиентите. Само веднъж, нали? — Оронтобат се приведе напред. — Помниш ли онзи търговец от Дамаск? Евнухът направил много елементарна грешка. Написал документ от името на чиновник, който отговаря за преминаването през границата, но един зорък писар, който бил член на семейството на въпросния чиновник, се усетил, че датата не е вярна…

— Само с няколко дни — изхленчи Евнухът.

— Както и да е — въздъхна Оронтобат, — стоките на търговеца били иззети. Той и спътниците му тръгнали да търсят Евнуха. Според мен е извадил късмет, че се е отървал само с едно отрязано ухо. Нашият Евнух е богат човек и обича играта на зарове. Обича и младите жени, нали? Те може би не могат да направят много за него, но той може да направи нещо за тях — има си тайни.

Мемнон внезапно разбра накъде бие Оронтобат.

— Ръкописът на Питий?

— Правилно! — усмихна се градоначалникът. — Чувал ли си за ръкописа на Питий, за тайнописа на архитекта, който е построил стените на този град? — обърна се той към пленника. — Мислех, че това е легенда.

— Разбираш ли от тайнопис? — попита Мемнон. Евнухът задържа погледа му. Очите му бяха черни и блестящи като обсидиан, а ирисите толкова големи, че бялото почти не се виждаше.

— Предателството не ти е чуждо, нали? — попита го Мемнон.

— Може ли рибата да плува? — пошегува се Оронтобат.

— Да, мисля, че си предател. — Мемнон протегна ръка и обхвана брадичката на Евнуха. — Но разбираш от тайнопис, нали? Би ли могъл да разгадаеш ръкописа на Питий?

— Кажи му! Кажи му! — Оронтобат доволно потриваше ръце.

— Почитаемият сатрап казва истината — призна Евнухът. — Доста съм скитал по света, господарю.

Мемнон отдръпна ръката си. Евнухът се изправи и запълзя на колене, докато остана да ги разделя само масата.

— Изучавал съм храмовите ръкописи в Мемфис, както и онези във Вавилон. Дори известно време живях в Делфи.

— Делфийският оракул — кимна Мемнон. — Тайнописът на жреците.

— Гарантирам за това — обади се Оронтобат. — Нашият приятел дори е посрещал царски пратеници, вземал е „назаем“ посланията, които са носили и ги е превеждал за онези, които никога не би трябвало да ги прочетат. Затова го издирвахме навсякъде.

— Как го заловихте? — полюбопитства Мемнон.

— С примамка — доволно отвърна Оронтобат. — Един богат търговец, мой приятел, пусна слух, че има нужда от разни разрешителни. Предложи добра цена и нашият приятел не можа да устои. Заловихме го в квартала на кожарите. Опита се да се престори на просяк и да се измъкне. Какъв успех, а?

— Ще разгадаеш ли ръкописа на Питий? — попита Мемнон.

— Мога да опитам.

— Със сигурност ще опиташ — заплашително каза Оронтобат. — Ходил ли си някога на Кръстопътя на черепа?

Усмивката на Евнуха се стопи. — Виждал ли си какво става там? Разпъваме престъпниците на кръст. Някои агонизират дни наред, нали, командире?

— Един изкара цяла седмица.

— Да те разпнат на кръст е ужасна смърт — продължи Оронтобат и се облегна на лежанката. — Даваме ти вода, за да не те убие слънцето, но в един момент краката ти не издържат. Имаш дълги и силни крака. Ще падаш и ще се изправяш, докато тялото ти увисне и ребрата ти започнат да те задушават. Ще се задавяш и отново ще се изправяш, докато имаш сили. Смятам, че ще издържиш — Оронтобат присви очи и стисна устни — четири, дори пет дни.