Пол Дохърти - Дверите на ада

— Злополука? — попита Касандра.

— Възможно е — отвърна лекарят. — Но искам да се убедя. Моля всички да отстъпят назад.

— Трябва ли да сляза? — При други обстоятелства въпросът на Солан би прозвучал комично.

— Не! — извика му Теламон. — Остани там, където си. Не пипай нищо в стаята. Касандра — нареди той, — върви и се погрижи да изпълни онова, което му казах.

Тя бързо се отправи към вратата. Появиха се Генций и Демерата с група слуги. Актьорът погледна разчувствано трупа. Демерата нададе писък и се пъхна в храстите, за да повърне.

— Отдръпнете се! — предупреди Теламон. — Сарпедоне, помогни ми.

Коленичиха до трупа. Лекарят го върна в първоначалното му положение със свити крака и разперени ръце.

— Искам да запомниш това, спартанецо — заяви Теламон. — Трупът лежи на лявата си страна. Не откривам никаква друга рана или следа от удар върху тялото, освен онези, които могат да се обяснят с падането. Един от сандалите е полусъбут. Виж, връзките му не са добре вързани.

— Може ли да се е подхлъзнал? — попита Сарпедон.

— Възможно е. Ако се е протягал, за да храни птиците, може да е изгубил равновесие, да се е опитал да се задържи, но сандалът да му е попречил и да е паднал. Паднал е на пътеката, което е логично. Загубил е равновесие, преметнал се е през прозореца и е паднал с главата надолу върху камъните. Първо се е ударила тя, после тялото му. Това обяснява счупения череп и охлузванията отляво. На лявото му коляно има прясна рана — вероятно от стената, докато е падал. Смъртта е била мигновена.

— Преди колко време е умрял? — попита Сарпедон. Теламон присви очи срещу слънцето.

— Скоро ще бъде обяд. Бих казал… — Той опипа туниката на мъртвеца; плътта под нея беше студена и лепкава. Притисна пръст към бедрото и почувства колко твърд бе мускулът. — Може би час. Внезапната загуба на кръв и шокът са изстудили тялото.

— Но това е невъзможно. — Бес приклекна до него. — Чух го да се разхожда из стаята, малко преди да се съберем в стаята на тъкачките.

— Сигурен ли си? — попита Теламон.

— Кълна се в името на Аполон! — отвърна Бес. — Не си ли спомняш какво стана, когато ти влезе в стаята?

В бързината Теламон беше забравил как скърцаха дъските.

— Чух го — настоя Бес — да се разхожда напред-назад, сякаш размишляваше.

— Но това е невъзможно — заяви спартанецът. — Чу лекаря. Памен е мъртъв поне от час.

— Влизал ли е някой в стаята му? — Теламон се изправи на крака и погледна към прозореца, където се виждаше червената коса на Касандра.

— Резетата бяха пуснати, трябваше да я разбием — напомни му Сарпедон.

— Не може ли да се влезе от друго място?

— Само през прозореца.

— Някой може да се е покатерил оттук? — реши да се включи Генций.

— Не би могъл. — Широкоплещест и шкембест мъж си проби път. Лицето му беше изцапано със сажди и пепел, около корема си бе превързал изцапана с кръв престилка. Ръцете му лъщяха от мазнина.

— Кой си ти? — попита Теламон.

— Аз съм готвачът.

Той се обърна и придърпа до себе си момиче със слабо лице и тревожни очи, което много приличаше на него. То също беше облечено в дрехи на кухненска прислужница, а във връвта, която пристягаше талията му, беше пъхната лъжица.

— Аз съм готвачът — повтори мъжът. — Отговарям за къщата и готвя.

— Кой те нае?

— Той. — Готвачът посочи към прозореца. — Онзи интригант Солан. Направил съм опис на къщата и градината — продължи той.

— Би ли ми обяснил какво искаш да кажеш? — попита Теламон.

— Виждаш колко е висок прозорецът. Няма стълба, с която може да се стигне до него.

— Сигурен ли си?

— Никой не се е опитвал да обсажда тази вила — заяви готвачът сред смеха на останалите. — Няма да намериш тук толкова висока стълба. Знам го. Слушай! Ако трябва да влезеш там отвън, трябва да минеш по корниза от някой друг прозорец.

Теламон се загледа в широкия корниз, който минаваше под прозореца на втория етаж.

— Бих искал да го разгледам — промърмори той, — но първо нека погледна още веднъж бедния Памен.

Той повдигна туниката и огледа гърдите му, опипвайки лепкавата кожа и тънките ребра. Внимателно разгледа горната част от дрехата, но не откри следи, че е била дърпана.

— Или е била злополука — провлечено каза Херол. — Никой не го посещаваше.

— Напротив, някой беше при него — отвърна Бес.

— Кой?

Бес сви рамене.

— Памен стана рано, слезе в кухнята и после се върна. Чух го да минава. Чух и как някой друг мина покрай вратата ми. Сигурен съм в това, но не знам кой беше.