Пол Дохърти - Дверите на ада

— Кога пристига Великият убиец? — попита Касандра.

Теламон обхвана лицето й с длани и леко го стисна.

— Касандра, смятам те за моя приятелка и помощничка.

— Но не и за компания в леглото.

— Не и за компания в леглото. Александър Македонски също е мой приятел.

— Той няма приятели.

— Александър Македонски е мой приятел — повтори Теламон спокойно. — Той е мил, щедър и…

— И велик убиец.

— Той е мил, щедър, сърдечен, смел…

— Но от друга страна? — тихо попита Касандра.

— Може да бъде убиец — съгласи се Теламон. — Кръвожаден като пантера, лукав като лисица. Когато се напие, не понася да го обиждат, затова си дръж устата затворена. Обещай ми.

В зелените й очи проблесна гняв, пълните устни се присвиха.

— Обещай ми или ще те отпратя надалеч. Касандра се изтръгна от ръцете му.

— Заклевам се в боговете.

— Ти не вярваш в тях.

— Нито пък ти.

— Закълни се в приятелството ни.

Тя кимна.

— Заклевам се в приятелството ни. — Въздъхна и скръсти ръце. — Какво правим тук, Теламоне? Пристигнахме преди пет дни. Кажи ми какво правим тук. Какво планира величайшата лисица?

— Да завземе Халикарнас — отвърна Теламон. Хвана Касандра за ръката и я поведе надалеч от дърветата и храстите, където биха могли да се скрият подслушвачи. Отвори кесията си и извади карта. — Погледни, Касандра, това е крайбрежието на източна Азия, Егейско море, а това е Халикарнас. — И той й подаде късчето пергамент.

— Ти ли я нарисува?

— Не, един от писарите на Александър. На нея се вижда какъв е проблемът. Виж как Халикарнас е заобиколен от стени. От изток е пристанището Миласа, от запад Минд, а от север Тройната порта. Градът е добре укрепен с кули, стени и цитадели. Южната му стена е защитена от морето и от персийската флота. Според нашите шпиони ровът край града е завършен, осем метра широк и много дълбок.

Касандра тихичко подсвирна.

— Разбираш проблема — продължи Теламон. — Александър трябва да прекоси този ров, за да атакува стените, които е невъзможно да бъдат пробити. Но Халикарнас има Ахилесова пета.

Теламон отпъди една пчела, която беше долетяла от цветните лехи край тях. Уханието на зюмбюлите беше в остро противоречие със смъртта и унищожението, което се канеше да опише.

— Да се пробие тази отбрана ще бъде трудно — забеляза той. — Ще има много работа за лекарите.

— Спомена за Ахилесова пета. Теламон се канеше да отговори, когато в къщата нестройно отекнаха цимбали. Гласът на Генций се извиси над тях в откъс от пиеса на Софокъл: „О, черен ден, от колко време ти си нощ за мен.“

— Трябва ли да го правят? — попита Теламон, загледан през градината, където Сарпедон вдигаше един от дългите прътове, използвани, за да се увиват лозите около тях. Сега спартанецът носеше дебели ръкавици. Той им махна и изчезна между дърветата.

— Това е Демерата — отвърна Касандра — Явно цимбалите трябва да придадат по-драматично звучене на думите на съпруга й.

— От тях всички ще получим главоболие! — отсече Теламон. — Но да се върнем към Халикарнас. Вече съм ти разказвал историята. Архитектът Питий твърдял, че в стените на града има слабо място. Пазел го в тайна, но я записал в ръкопис, който никой не може да разшифрова. В него той описва и къде е заровил значителното си богатство. От години ръкописът лежи в архивите на парица Ада, а сега всички го искат. Ако Александър открие къде е слабата стена, там ще атакува.

— И няма друг начин да се разбере това?

— Никакъв. — Теламон отиде до езерото с рибките и се загледа в него — тръстиките и листата бяха сочни и зелени, водата бълбукаше край тях. От време на време някоя риба проблясваше като златна, когато скочеше към мухите, кръжащи над повърхността му.

— И защо сме тук? — повтори Касандра.

— Писарите на царица Ада — архиварят Солан, писарят Бес, жрецът Херол и Памен от месеци работят върху тайнописа Царицата решила, че трябва да ги доведат тук, а аз трябва да ги държа под око.

— Защо ти?

Теламон забеляза пръски кръв върху зелената си туника, останали от превръзката на Сарпедон.

— Разбирам от тайнопис. Царят смята, че мога да им помогна.

— А можеш ли? Лекарят поклати глава.

— Прегледах ръкописа на Питий много пъти. Трябва да открием ключа, но това е невъзможно. Ако можех да открия някаква закономерност, щях да имам шансове да разбера тайнописа. — Той направи гримаса. — Но нищо не мога да направя.

— Уби… — Касандра бързо се поправи. — Царят ще дойде довечера и ще пита докъде са стигнали.