Пол Дохърти - Дверите на ада

Тя събра ръце и се поклони.

— Да, велики господарю, фараоне на сърцето ми.

— За нахалството няма лекарство.

Касандра се канеше да му отвърне, когато във въздуха отекна плътен глас.

— „…щом се върнахме, уплашени от твоите закани, като махнахме пръстта, с която бе покрито тялото и тлеещия труп добре разгалихме…“ 2 2 Тук и по-нататък цитатите от „Едип цар“ и „Антигона“ са Взети от „Трагедии“ на Софокъл, изд. БАН, 1956, прев. д-р Александър Ничев — (Бел. ред.)

— Генций — промърмори Теламон.

Актьорът се показа иззад един храст и бързо се запъти към тях. Висок и върлинест, със слаби крака и широк гръден кош, той имаше тънък врат, а главата му беше леко изтеглена напред като на птичка — впечатление, което се подсилваше от клюнестия му нос, малката уста и вечно стрелкащите се очи под буйната черна коса. Беше облечен с обикновена зелена туника. Теламон се загледа в камилската кожа, която Генций намяташе на раменете си — от нея не биха махнати копитата. Той приближи до беседката, около която се виеха лози, следван по петите от дребната си тъмнокоса жена Демерата. Тя беше облечена в тъмносиня туника под кървавочервена мантия и носеше медни гривни на всяка китка, както и друга гривна с малки звънчета на десния си глезен. Демерата явно обожаваше съпруга си и го следваше навсякъде като вярна сянка. Касандра седна до Теламон на пейката и се загледа в странната двойка. Лекарят тайно се чудеше дали Генций се беше родил с дефект — раменете му бяха леко прегърбени. Но големите му дарби бяха изкуството на мимикрията и силният му плътен глас, който подсилваше магията на пиесите.

— Болен ли си? — попита Теламон.

Генций стоеше с разкрачени крака и отпуснати край тялото ръце, загледан неотклонно в лекаря. Демерата стоеше зад гърба му. В очертаните й с въглен очи се четеше учудване.

— Не съм болен, макар гърлото ми да има нужда от козе мляко, мазно и вкусно — излая Генций. — Не позна ли пиесата?

Теламон преглътна нетърпението си.

— Софокъл.

— Това всеки може да предположи. И коя по-точно?

— „Антигона“ — Теламон стисна устни. — Думите на стража към Креон.

Демерата заръкопляска и заподскача като дете. Генций пристъпи с единия крак и вдигна ръка към гърдите си.

— Имаме работа — изправи се лекарят. — Бих искал да те чуя, но…

— Репетирам за довечера — обяви надуто Генций. — Разбрах, че царят ще вечеря тук. Не бива да го разочаровам. Ела, Демерата. — И като се завъртя на пета, той се отдалечи.

— Поразително е — прошепна Теламон — как толкова грозен човек може да създаде такава красота.

— Добър ли е?

— Гледах го в Коринт — обясни Теламон. — Настояваше да изиграе ролята на Медея в пиесата на Еврипид „Вакханки“.

— Играл е роля на жена?

— Носеше маска. Всички се готвеха да го освиркат, но Генций надмина себе си. Видях мъже да плачат. Да, не се изненадвай, той е велик актьор. Александър винаги наема само най-добрите.

От градината долетяха нови откъслеци от пиесата. Теламон се разсмя. Отначало тихо. Опита се да престане, но накрая седна на земята с тресящи се рамене и насълзени очи. Касандра го гледаше с отворена уста — това ли беше Теламон, мрачният лекар, тихият сдържан човек?

— Какво има? Теламон млъкна. Канеше се да й отговори, когато отново го напуши смях и той скри лице в ръцете си.

— Слава богу, че Аристандър не е тук! — успя да каже най-накрая.

— Защо?

Лекарят погледна ядосаното лице на Касандра и отново избухна в смях.

— Той не знае. — Теламон млъкна, за да си поеме дъх. — Генций няма представа от Хора.

— О, не. — Касандра се обърна и погледна през градината. — Не ми казвай, че ще бъдат хубавците на Аристандър.

— Точно те — каза Теламон и спря да се смее.

Аристандър, пазителят на царските тайни, магьосник, астролог и довереник на краля и неговите „хубавци“, телохранителите, които наричаше „Хор“. Касандра се разсмя и отиде до ръба на езерото, взирайки се в лотосовите цветове, които се бяха разтворили напълно на слънцето. Теламон се приближи зад нея.

— Защо му е на Аристандър Хорът? — попита тя.

Лекарят хвана ръката й.

— Една вещица казала на Аристандър, че ще умре от насилствена смърт заради предателство. Затова си нае за телохранители дванадесет яки келти. Нарича ги своите „хубавци“ или Хорът. Научи ги на гръцки и на всички сърцераздирателни откъси от пиесите на Софокъл, Еврипид и Аристофан. Не съм сигурен дали иска да ги образова или тайно се присмива на поетите.