Пол Дохърти - Дверите на ада

Сарпедон кимна.

— Намери си един чифт, с два размера по-голям от твоя. Носи ги върху превръзките. Ръцете ти ще се изпотят. И внимавай с тези рози.

Сарпедон се изправи и огледа превързаните си ръце.

— После намини при Касандра, за да ти смени превръзката.

— С удоволствие. — Спартанецът намигна на Касандра, която го изгледа мрачно в отговор.

— Не съм такава, за каквато ме мислиш.

— Й за каква те мисля, червенокоске? — наведе се Сарпедон.

Тя сбърчи нос при мириса на пот и кожа. Някъде из дърветата шумно цвърчеше птичка. Теламон вдигна поглед — листата потрепнаха и един горски гълъб излетя в слънчевата светлина.

— Красиво място, нали, Сарпедон?

— Като изключим змиите. — Спартанецът се изправи. — Градината гъмжи от тях.

— Змии или не — отвърна Теламон, — това е приятна промяна след Алинде. Какво знаеш за хората, които пазиш?

Сарпедон разпери превързаните си ръце.

— Че ти си Теламон, личен лекар на Александър Македонски и негов доверен съветник. Когато царят посети царица Ада, ти седеше близо до него на пиршеството.

— Царят понякога прекалява с пиенето — отвърна Теламон. — Седя при него, за да добавям колкото мога повече вода във виното му.

— Изпратиха те тук, във Вилата на Кибела — Сарпедон се огледа, — за да държиш под око писарите, които разгадават ръкописа на Питий.

Теламон го стрелна с поглед. — Знаеш ли нещо за него? Сарпедон поклати глава.

— Едно от задълженията ми беше да охранявам стаята с архивите, близо до покоите на царица Ада, където тя държеше книги и ръкописи. Когато новините за победата на Александър стигнаха до нас, ръкописът на Питий беше изваден оттам. Тя нареди на писарите и архиварите да се опитат отново да го разгадаят, но те бяха напълно безпомощни и нищо не направиха.

— Знаеш ли какво представлява той? — попита Теламон.

Сарпедон направи гримаса.

— Познавам се с главния писар Солан. Понякога пийваме заедно по чаша вино. Той казва, че тайната на Питий не може да бъде разгадана. Младшият писар Бес смята, че може. Жрецът Херол иска да постигне голяма слава и почести, като го разгадае.

— Ами Памен?

— Той е странен. — Сарпедон сви устни. — Никой не знае откъде е дошъл — някои казват, че е от Атина, други — от Коринт. Но е умен. Твърди, че разбира от тайнопис. Мисля, че е работил дори в Египет.

Теламон се облегна назад на пейката и погледна към лозите, които окичваха плетения покрив на вилата.

— Ами другите ни гости? — попита Сарпедон. — Защо царят ги е изпратил тук?

— Генций е смятан за най-добрия актьор в цяла Гърция — обясни Теламон. — Изпълнението му в трилогията за Тива на Софокъл — той пренебрегна шумния смях на Касандра — се смята за шедьовър. Заедно с жена си Демерата пътува от двор на двор. И тъй като Александър е победител, Генций дойде в Азия.

— Царят го смята за артист — намеси се Касандра. — Той твърди, че познава всички велики пиеси, но — презрително добави тя — Александър не знае нищо, освен Омировата „Илиада“, която може да рецитира от начало до край и да отегчи всички до смърт.

Сарпедон се приведе и доближи лицето си до това на Касандра. Тя се усмихна и намигна бързо на Теламон, за да му покаже, че нищо не я заплашва.

— Толкова ли си страстна, колкото си гневлива, тиванке?

— Ако не внимаваш, няма да си останеш само с одраскванията по ръцете — отсече тя.

— Значи царят ще дойде тук? — изправи се спартанецът.

— Царят ще пристигне довечера — потвърди Теламон. Ако излезеш на езда, Сарпедоне, ще видиш войската му. Търси голям облак прах.

— Ще търся нещо повече.

— Какво искаш да кажеш?

— Тук съм, за да пазя Вилата на Кибела — обясни Сарпедон. — В околностите знаят, че войната наближава. Халикарнас, който се намира на няколко мили оттук, ще бъде обсаден и пътищата са пусти. Убеден съм, че шпионите на Мемнон наблюдават вилата.

— Сигурен ли си?

— Колкото, че розите ухаят сладко. Както и да е — спартанецът протегна ръка — благодаря за лечението. Ще си намеря чифт ръкавици. Колко ти дължа, лекарю?

Теламон бутна встрани малката масичка.

— Две чаши вино и разговор за Египет. — Той видя изненадата върху лицето на Сарпедон. — Ти си тук, за да пазиш нас, спартанецо, или поне писарите на царица Ада. Откъсни и една роза за Касандра — добави той закачливо.

— Ще има по една всеки ден. — И градианрят излезе, подсвирквайки си тихичко с уста.

— Ама че странен човек! — възкликна Касандра. — Всички са странни. — Теламон посочи към гърненцата. — Ще ги прибереш ли в медицинското сандъче?