Пол Дохърти - Дверите на ада

— Никога не съм виждал да лекуват така порязвания — повтори той.

— Египтяните го правят от векове — промърмори Теламон. — Според тях всички рани първо трябва да бъдат почиствани. Дори думата SEREF, която на техния език означава „инфекция“, се изобразява с йероглиф във формата на димяща купа. Ако гнойта остане в раната — обясни лекарят — плътта се възпалява и подува Виждал съм хора да умират от едно порязваш на крака — Той хвана мазолестата ръка на Сарпедон и се взря в една от раните. — Чудя се дали да не го зашия.

— Какво! — възкликна воинът.

— Ще съединя кожата и ще я зашия — обясни Теламон. — От колко време си войник, Сарпедоне?

— „Преплувах Вътрешното море като жаба“ — пошегува се спартанецът, цитирайки Сократ.

— Носиш име на герой.

— Да, прочутият герой, който се бил при Троя. — Сарпедон сви рамене. — Не съм чел за него — не съм толкова образован, но понякога се гордея, че нося името на син на Зевс. Служил съм в Египет — продължи той.

— Бях в гарнизона край Мемфис.

— И аз бях там. — Теламон взе една от превръзките и започна да я увива около ръката на Сарпедон. — Няма да я стягам, но ще я намажа със смола. Касандра ще ти сменя превръзките поне два пъти на ден.

— Два пъти на ден? — възкликна спартанецът. Теламон го погледна удивен.

— Не вярвай на бабешките приказки! Два пъти — сутрин и вечер. Мий си ръцете с гореща вода, плакни ги в силно вино. Използвай мед и сол, за да почистиш раните. Подрязвай ноктите си. — Той се взря в очите на воина. — Между другото, дясното ти око е възпалено. Промивай го със студена вода и го мажи със стрит въглен!

— И всичко това си научил в Египет? — попита Сарпедон.

— Част от него — отвърна лекарят. — Красива страна е Египет, нали?

— Там се е влюбил — намеси се Касандра. — Но един персиец убил любовницата му, а Теламон убил персиеца и трябвало да избяга. Олимпиада, майката на Александър, го притиснала и той нямал друг избор — добави тя дяволито, — освен да се присъедини към войската му.

Теламон се престори, че не чува и продължи да превързва раните.

— Не я пристягай — предупреди той спартанеца. — Нито пък я оставяй да падне, защото раните ще се инфектират. Трябва да дишат. Готово. — После се зае с дясната ръка.

— Убил си човек? — попита Сарпедон.

Теламон мълчеше: представи си винопродавницата в Тива. Персийския офицер, който беше изнасилил и убил Анула, се усмихваше с помътнели очи, поглаждаше намазаните си с благовонни масла мустаци, сякаш се наслаждава на подвига си. Спомни си как кръвта диво пулсираше в главата му. Ножа в ръката си. Бързото движение. Удовлетворението да види как наглата, безчувствена усмивка се стапя.

— Да, убих го — призна той. — И не съжалявам. После стисна устни. Само дето, помисли си той, вече никога няма да видя красивите очи на Анула, да притисна устни към нейните, да почувствам тялото й до своето и да чуя веселия й смях, да се чудя дали ми се присмива или не. Той вдигна очи — Касандра внимателно го наблюдаваше. Очите й бяха безизразни, в тях нямаше подигравка, нито веселие, сякаш се опитваше да проникне в душата му.

— Ами ти, Сарпедон? Защо войник като теб, командир на стражата на царица Ада, е станал градинар?

Ръката на спартанеца не трепна. Носеше кожена ризница върху бялата фустанела, а на краката си имаше бойни сандали. Теламон беше забелязал белезите върху мускулестите загорели ръце, както и онзи от копие под ключицата.

— Ти си воин, Сарпедон, не градинар.

— Служих в Червените земи в Египет. Бях с други наемници — от Куш, Гърция и Кипър — всякакви главорези, които продават мечовете си срещу кесия сребро. Нападнаха ни либийци и се изгубихме в пясъчна буря. Повечето измряха от жажда. Тогава, насред морето от горещ пясък, се заклех, че никога вече няма да напускам прохладните места или градините. — Той замълча. — После обиколих персийската империя от Троя до Персеполис. Чух за царица Ада. Станах началник на стражата й. Виждали ли сте крепостта й?

Теламон вдигна очи към небето.

— Никога през живота си не съм бил толкова отегчен! — продължи Сарпедон. — Никакъв бой, никаква маршировка, съвсем малко учения.

— И се зае с градинарство?

— И се заех с градинарство. Тази сутрин ходих да подкастря един див розов храст. — Сарпедон посочи към червения покрив на вилата, който се виждаше над дърветата. — Зад нея. Някой трябва да е донесъл тази роза. Та, както и да е, копаех си около нея…

— Трябваше да сложиш ръкавици — заяви Касандра. — Отсега нататък го прави. — Теламон привърши превръзката. — Носил ли си кожени ръкавици?