Пол Дохърти - Домина

— Опита се да ме изнасили! — изсъска домина и посочи към чашите, които лежаха сред локва вино в средата на стаята. — Беше пиян.

После улови погледа ми и за миг съзрях усмивка в очите й. Тя се изправи на крака, още стиснала камата.

— Така ли — извика тя — се отнасят към дъщерята на Германик? Да не съм някоя куртизанка, та слугите ми да ме опипват!

Появиха се прислужниците й. Агрипина крещеше обиди, питаше къде са били. Те се опитаха да отговорят, но тя хвърли камата на пода. Сви се на лежанката, скри лице в ръцете си и горчиво заплака. Войниците, едновременно ядосани и уплашени от случилото се, грабнаха тялото на Метел и го хвърлиха през прозореца в двора долу. Реших, че е време да действам като секретар на домина. Наредих да донесат вода и кърпи, благодарих на войниците и ги помолих да излязат. Когато това стана, Агрипина стана на крака и позволи на прислужниците да почистят раните по лицето и ръцете й. После използва един миг насред суетнята и ме повика с жест.

— Иди при подчинените на Сеян — прошепна тя — и им кажи, че съм от императорска кръв. Бях нападната. Един слуга се опита да ме изнасили, настоявам да видя императора!

Агрипина стисна ръката ми и ме придърпа към себе си.

— Използвай ума си, Парменон. Дръж се, като че ли наистина си шпионин на Сеян. Кажи истината!

Тръгнах си веднага, минах по коридорите на двореца Палатин, прекосих градината. Открих помощника в същата стая, в която се бяхме срещнали първия път. Подозирам, че вече знаеше какво е станало, но когато му разказах подробностите, лицето му пребледня. Свъси вежди и започна да разделя пергаментите върху масата.

— Разбирам, разбирам — промърмори той. — Най-добре остани тук.

Мина час. Мракът се сгъсти, светлината от маслените лампи угасна. Най-после Помощникът се върна.

— Префектът иска да те види веднага.

— И тя иска да отиде на Капри.

Излегнат на лежанката, с една ръка върху възглавницата, Сеян пишеше на коляно. В малкия триножник до него имаше пера, мастило и пемза. Той остави табличката и погледна към мен с преплетени пръсти. Сеян беше в добро разположение на духа: патриций с грижливо сресана посивяла коса, засмени очи, леко гърбав нос, избръснато и намазано с благоухания лице.

— Чух какво е станало — той се усмихна. — Вярваш ли го?

Спомних си съвета на Агрипина.

— Не.

Сеян смръщи чело.

— Радвам се, че мислиш така. Аз също не вярвам. Метел беше студенокръвен и предпочиташе момченцата пред жените. Защо му е било да изнасилва Агрипина?

Той цъкна с език.

Стоях на около три метра от него. Надявах се, че няма да надуши страха ми.

— Но Агрипина постъпи глупаво. Тя би трябвало да знае за предпочитанията на Метел. Нека да обмисля въпроса — продължи Сеян. — Агрипина те праща да доведеш Метел в стаята й, после заключва вратата. Почти веднага започва да вика и крещи и когато преторианците разбиват вратата, Метел, един от шпионите ми, лежи на земята с кама в сърцето. Агрипина се държи като истерична кучка и иска да бъде изпратена в Капри, за да се оплаче на императора — той въздъхна. — Честно казано, не смятам, че той ще й повярва.

Сеян наведе глава и отново цъкна с език. Огледах покритата с мрамор стая. Пурпурни и златисти драперии скриваха стените, а две ронещи се надгробни плочи, които трябваше да напомнят за смъртта, стърчаха от двата края на лежанката. Дали по този начин Сеян искаше да сплаши посетителите си или наистина такава е била стаята за писане на великия Август? Столовете и масите бяха скъпи, повечето египетски, както и статуетките — на Апис, Хермес, танцьорка — и сребърната поставка за лампи, изработена във форма на дърво. По-късно Агрипина ми обясни, че всичко е било плячкосано от двора на Клеопатра. По онова време това не ме интересуваше, усещах само горещината и мрачното мълчание. Драпериите леко потрепнаха, погледнах надолу и зърнах под тях връх на обувка. Сеян не беше глупак: преструваше се, че не се бои от никого, но стаята беше пълна с войници с извадени мечове, готови да го защитят или да изпълнят и най-малкия му каприз. Той продължаваше да цъка изнервящо с език, ту по-бавно, ту по-бързо, сякаш в такт със сърцето ми. Сведох очи към пода и заизучавах мозайката, която изобразяваше Деметра, издигаща се над житните поля.

— Чудя се — усмихна се Сеян, — скъпи родственико, дали ти не си част от този заговор.