Пол Дохърти - Домина

— Ако изпратиш обикновен пратеник — отвърнах, императорът пак може да не разбере истината.

— Какво знаеш за императора?

— Много малко. Аз съм само прашинка под сандала му.

— Да, да, така е, а аз съм този сандал.

— Тогава бих ти препоръчал да изпратиш единствения присъствал на случилото се, а именно мен.

Сеян плесна с ръце.

— Отлично, Парменон. Рано сутринта заминаваш с трирема. Ще носиш туника, сандали, наметка — нищо друго — той замълча. — Агрипина ще се опита да ти предаде писмо. Какво ще направиш?

— Ще се колебая дали да го приема, затова тя ще ме подкупи. Ще го взема и ще го дам на един от твоите хора.

Лицето на Сеян се разтвори в усмивка.

— Добре. А когато пристигнеш на Капри?

— Ще кажа на божествения император същото, което казах и на теб — че Агрипина става истерична и че Метел беше невинен.

— Останалото зависи от острия ти ум. Все пак — Сеян вдигна восъчната табличка и посочи към тайната врата, — моят помощник ще те придружи. Дай му писмото на Агрипина и той внимателно ще го проучи. Освен това ще бъде мой свидетел на срещата ти с императора и ще ми предаде всичко, което кажеш. Внимавай, в присъствието на императора не споменавай никоя религия, нито астрологията. Трябва да коленичиш и да не вдигаш поглед. И най-вече, не гледай императора в очите. Той смята, че по този начин демоните влизат в душата му. Ако е възможно, огледай добре цезаря. Когато се върнеш в Рим, искам да знам всичко, което си чул и видял. Още нещо, Парменон — той посочи към чашата, която държах — това е отлично фалернско, тъй че го изпий.

Побързах да го послушам.

— Засега си в безопасност — промърмори Сеян. — Но прислужникът ми е получил заповеди и ако заподозре и най-малко предателство към мен, никога вече няма да видиш Рим. Можеш да си вървиш!

Бях на вратата, когато той отново ме извика. Обърнах се и видях, че седи на ръба на лежанката. Лицето му бе изгубило заговорническото си изражение.

— Справи се отлично, Парменон. Много по-добре, отколкото очаквах. Би трябвало да пийнеш още тази вечер. Имаш голям късмет.

Един пазач ме отведе обратно в покоите на Агрипина. Вече беше тъмно и градините бяха осветени от факли. Преториански стражи патрулираха открито, а други се криеха зад кипарисите, под портиците или в нишите на стените. Водачът ми офицер беше облечен в полуброня и миришеше на пот и кожа. Когато влязохме през страничната врата, водеща към покоите на Агрипина, той ме издърпа в сенките. Чух стържене на метал и почувствах как върхът на меча му се опира в гърлото ми, точно под брадичката.

— Какво става? — прошепнах. — Не съм направил нищо.

Мъжът ме притисна към стената.

— Може ли да ти се вярва? — попита той.

Богове, бях на ръба на истерията!

— Да ми се вярва ли? — извиках. — В това змийско гнездо на кого можеш да вярваш?

— Остави го — заповяда женски глас.

Мъжът отстъпи назад.

— Имате няколко минути — прошепна той и излезе, тихо затваряйки вратата след себе си.

Агрипина се появи от мрака. Беше увита от глава до пети в тъмносиньо войнишко наметало, което миришеше на конска пикня и конюшни.

— Бързо ми разкажи всичко! — настоя тя.

— Можеше да ме убият! — изсъсках аз. — Ти знаеше, че Сеян няма да повярва на историята ти.

— Разбира се — дойде спокойният отговор.

— Можеше да ми подскажеш какво да кажа.

— Стига, стига, Парменон — съзрях бледото лице на Агрипина. Тя се вдигна на пръсти и ме целуна по устните. — Ти си като гладиатор, който се връща от арената и се оплаква, че е победил. Ако те бяха убили, от каква полза щеше да ми бъдеш? Посъветвах те да кажеш истината. Ти го направи и оцеля.

— Защо уби Метел? — попитах я.

— Има нещо, което Сеян не знае. Подозирах, че Метел е чул да се оплаквам от Сеян, затова трябваше да умре. Това беше също начин да привлека вниманието на Сеян към мен и теб. Така стоят нещата, Парменон. Когато имаш работа с императорска кръв, или оцеляваш, или преминаваш в мрака. Метел трябваше да умре. Аз трябваше да привлека вниманието на Сеян. Той няма да ме прати на Капри, нали? Ще изпрати теб?

— Откъде?

Тя тихо се засмя.

— Това е единственото логично нещо, което можеше да направи.

— Ами онзи пазач? — посочих към вратата.

Агрипина обви с две ръце врата ми.

— Той ме обича, Парменон. Бил се е с баща ми в Германия. Държал е дъщерята на Германик в ръцете си, галил е гърдите ми, докосвал е тайното местенце между бедрата ми. Ако се налага, ще умре за мен.

— Но нали си омъжена!