Пол Дохърти - Домина

— Е? — попита тя, повдигайки глава.

Канех се да коленича пред нея, но тя почука лежанката до себе си.

— С мен си, нали, Парменон?

Кимнах. Тя свали предницата на столата, разкривайки прекрасните си гърди с големи настръхнали зърна. Взе ръката ми и я притисна към лявата си гръд. Лицето й беше само на няколко сантиметра от моето.

— Закълни се в земята, морето и небето, Парменон.

Беше ми трудно да проговоря. Гърлото ми бе пресъхнало. Бе странно да чувствам ръката си, притисната до красивата й гръд и прекрасните й устни съвсем близо до моите, в контраст с тишината на стаята или ужасите отвъд вратата — Метел, който дебнеше като змия.

— Закълни се — изсъска тя.

Заклех се и тя ме целуна по устните, отмести ръката ми и се облече.

— Какво има, Парменон? Стъписан ли си?

— Не, домина, уплашен. Метел се промъква като лисица навън.

— За лисиците има капани.

Като прочисти гърлото си, както правеше винаги, когато беше развълнувана, Агрипина се приведе към мен.

— Тиберий е император — прошепна тя. — Той е и луд, и зъл — плъзна пръсти по лицето си. — Но и аз не съм по-различна. Във вените ни тече лоша кръв. Синът на Тиберий беше отровен.

Подскочих.

— Кротувай — тя ме потупа по коляното. — Истинският син на императора е мъртъв и точка по въпроса. Затова Тиберий има няколко възможни наследници. Гемел, който е болнав или един от по-големите ми братя. Но тях — въздъхна тя — е най-добре да приемем за мъртви, както и майка ми. Оставаме аз, сестрите ми и Ботушчето.

Гласът й прозвуча подигравателно, когато спомена седемнадесетгодишния Калигула, който сега беше затворник в къщата на Тиберий на Капри.

— Тиберий — продължи тя — си има достатъчно тревоги. Но Сеян е най-голямата заплаха. Той е префект на града и командва преторианската гвардия. Сенатът е пълен с подлизурковци, а близките му приятели командват германските легиони. Сеян е оплел мрежа, в която са хванати всички. Следващото, което ще направи, ще е да се освободи от Калигула, мен и сестрите ми, преди да имаме деца. Скоро ще ни арестуват за държавна измяна, ще ни затворят или пратят в изгнание. После със сигурност ще ни екзекутират, по-скоро рано, отколкото късно — Агрипина замълча, сякаш беше забравила нещо. — Да, да, така ще стане. Щом приключи с нас, Сеян ще се обърне срещу Тиберий и императорът ще изчезне в мрака. Сеян ще се жени за овдовялата снаха на Тиберий и ще се провъзгласи за император. Тя тропна с крак и отново прочисти гърлото си.

— И какво можеш да направиш? Да избягаш от Рим?

Агрипина отметна глава и се разсмя.

— Да избягам от Рим, Парменон? Няма да стигна и до форума — тя ощипа ръката ми. — Не тече ли във вените ти живот, не бие ли в гърдите ти сърце? Не си ли чувал за кръвна вражда? Тиберий и Сеян унищожиха семейството ми. Сега аз ще унищожа техните — тя поклати показалец като възрастна домакиня, която се противопоставя на съпруга си. — Къде е слабото място, Парменон?

— Ти си обмислила всичко, нали? — попитах.

Тя се усмихна.

— Слабото място е самият Сеян. Тиберий го смята за твърде нископоставен, за да представлява реална опасност. Но нашият император е много подозрителен по природа. В момента той се съобразява със Сеян, защото веднъж му е спасил живота. Вечеряли в някаква пещера, когато започнало срутване. Тиберий смята, че му е задължен, затова трябва да осъзнае, че дългът е изплатен и Сеян е най-големият му враг.

— И как ще постигнеш това?

— Трябва да стигнем до Капри. Агрипина отиде до вратата и я отвори.

— Ти ще го уредиш, Парменон. Междувременно кажи на Метел да се качи при мен.

Вдигнах изненадано очи.

— Хайде! — подкани ме тя. — Кажи му, че имам нужда от него!

Подчиних се на заповедта и тръгнах по галерията. Чувах викове, шум от отваряне и затваряне на врати. Празненствата след игрите бяха в разгара си. Слязох на долния етаж, където се мотаеха слугите и момичетата им, някои вече доста пияни. Метел седеше на една маса и потропваше с пръсти, сякаш озадачен от това, което се бе случило.

— Домина Агрипина иска да те види веднага — казах му.

— Така ли? Къде е била? А ти къде беше?

— Никъде — отвърнах, преструвайки се на подпийнал. — Най-добре се качи веднага.

Метел отмести стола си и ме последва нагоре. Минах по галерията и почуках на вратата. Агрипина отвори и го издърпа вътре, после тресна вратата в лицето ми. Стоях и се чудех какво ли ще стане. Чух Агрипина да се смее и звън от чаши. Дали не играеше някаква игра? Натиснах дръжката, но резето беше пуснато. Вървях по галерията, когато дочух писъците, ужасни пронизителни писъци, толкова силни, че заглушиха врявата отдолу. Затичах обратно към вратата и се хвърлих срещу нея. Отвътре се чуваше шум, сякаш някой се биеше яростно. Беше вдигната тревога. Двама преториански стражи пристигнаха тичайки с извадени мечове. Здравеняците ме изблъскаха встрани и с дръжките на мечовете зачукаха по вратата, иззад която се чуваха писъците на Агрипина, а шумът от борба ставаше все по-силен. С помощта на столове и пейки разбиха вратата и аз последвах войниците в стаята. Метел лежеше проснат на пода, а в гърдите му зееше рана. Агрипина, с изцапана с кръв туника, беше коленичила до него и държеше кама. Столата й бе разкъсана, по лицето й имаше драскотини. Тя отметна косата си назад и изгледа диво войниците.