Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

Валентиниан мълчеше.

— В онзи фатален следобед — продължи Клавдия — животът във вила „Хортензия“ протичал спокойно. Под претекст, че си зает в градината, ти си потърсил присвоените съкровища, а Друзила, която спомена, се е опитала да влезе в стаята на Атий. Тя хлопала на вратата, надзъртала през ключалката и решила, че вратата е заключена отвътре и следователно с господаря й се е случило нещо ужасно. И е била права. Ти бързо си дошъл долу. Вече си имал време да огледаш картите, чертежите и списъците, дори навярно да измъкнеш нещо от ценностите. Тогава обаче си действал като верния слуга. Вратата скоро е била разбита. В суматохата ти бързо си се вмъкнал, свалил си онова, което си поставил върху отвора на ключалката, и си вкарал ключа отвътре в разбитата ключалка. Лесно си могъл да го направиш — помещението е било слабо осветено, Друзила се е тревожела за господаря си, другите слуги са били объркани и изплашени. Ако ключалката е била много повредена, за да поеме ключа, ти си щял да го изтървеш на земята, а после си щял да твърдиш, че е паднал, когато сте блъскали по вратата. Има ли значение? Тези подробности са били незначителни, трябвало е да се действа бързо!

В отговор Валентиниан яростно я изгледа.

— Друзила…

— Друзила е огледала стаята — продължи Клавдия, — но ти си нямал повод за безпокойство. Всичко е вървяло според плана, хаосът и загадката са забулвали истината. После бързо си започнал да действаш. Цялото богатство на Атий е било в монети или скъпоценни камъни, готови да бъдат използвани. Въпреки че върху монетите са изсечени ликовете на двама бивши императори, те все пак са златни и сребърни! На човек от конюшнята на Скорп била платена много голяма сума, с която си купил онова надбягване с колесници. После си използвал тези сведения, за да съблазниш Харон и да го принудиш да прехвърли залагането си за Павзаний. Самият ти си направил същото и веднага си изпратил изнудваческото писмо от името на Харон до императора и майка му. — Клавдия млъкна, защото Белатон скочи на крака. Пугна също стана, макар и колебливо, а очите му продължаваха да следят неотклонно Валентиниан.

— Какво става? — попита Клавдия.

— Не знам! — прошепна Белатон. — Пугна изглежда малко неспокоен.

Муран, наострил уши, направи няколко крачки обратно по тунела.

— Няма нищо! — обяви той, когато се върна. — Абсолютно нищо.

Последван от Пугна, Белатон клекна точно пред Валентиниан. Дребният човек седна и започна да играе с долната си устна, докато гледаше към входа на тунела, после се обърна към Клавдия.

— Имало е и други проблеми — продължи тя. — Атий трябва да е споделил тайната за гроба на галилееца с търсачите, най-малкото с някои от тях. Да, това би било логично. Те сигурно са поискали някакви гаранции, че той казва истината, по-точни подробности за мястото.

— Защо би трябвало да споделя с други такова нещо?

— По същата причина, поради която ти си го споделил с него. След победата на Константин всички вие сте имали нужда един от друг, поне за известно време. Атий е трябвало да задържи своите колеги до себе си; той сигурно не е искал някой от тях да разбули изцяло работата му за съперника на Константин, Максенций. За да се предпазиш от евентуални натрапници, ти вече си бил подготвил капаните. Гавин и Филип са станали твои жертви. Те се спуснали тук бързо като деца, които търчат по улицата. Единият е бил погълнат от огъня, другият — нападнат от усойниците. По-късно си примъкнал телата им в друг тунел и си използвал главата на Гавин за своите мръсни цели и за намеренията на Харон. Колкото до Нарс и Север, ти и Харон трябва да сте научили, че те ще дойдат в „Магариците“ и сте решили, че това е подходящ случай не само да ме убиете и така да спрете проучванията ми, но също и да накарате онези двама търсачи да замлъкнат завинаги!

— Но аз бях там в онази нощ! — отбеляза Валентиниан. — Бях в „Магариците“! И бях също толкова уязвим, колкото и всички останали!

— Глупости! — провикна се Муран. — Ти изчезна от кръчмата при първия знак за нападението. Притаил си се в някоя уличка, за да видиш какво ще стане! Един от хората на Харон — Деций, знаеше нещо за теб. Ти си го видял да излиза, оцелял и невредим. Разбрал си, че сигурно е проговорил и си го убил. Ти си чудесен актьор! — продължи Муран. — Снемаш едната маска, на Валентиниан, и надяваш другата, на Фронтин. Готов си да смениш ролите винаги, когато това ти е нужно!

— Муран е прав! — Клавдия изгледа този лукав човек, причинил толкова много страдания на толкова много хора. — Единственият човек, от когото си се страхувал, е била Друзила. Не си знаел какво точно тя е видяла, научила, чула или какво е мислела. Колко пъти, когато се срещнахме в стаята на Атий, ти каза „Друзила може да знае!“ или „Питай Друзила, когато се върне!“? — Клавдия поклати глава. — Казваше го, за да избегнеш въпросите ми. Знаеше, че Друзила няма да ми отговори, защото вече си я бил убил! Ти я накара да замлъкне завинаги и можеше да й припишеш всичко. Тя вече не можеше да ти противоречи или да ми даде нови сведения. Ти представи нещата така, че тя да изглежда отколешна спътница в живота на Атий, някой, който може да свидетелства за теб. Лъжа! Сигурна съм само, че Друзила е дошла в домакинството на Атий след теб. Ти дори твърдеше, че тя била споделила с теб за някакви заплахи на Поругателя към Атий. Абсолютна безсмислица! Било е начин да подскажеш, че Поругателя може да е отговорен за смъртта на Атий. Но той със сигурност не е!