Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

Муран се подчини. Клавдия облиза устните си и се огледа.

— Господарю Харон! — обади се Валентиниан.

Господарят на подземния свят веднага тръгна напред. Той блъсна Валентиниан в лицето и когато отстъпникът падна на земята, започна да го рита. Лекият нощен вятър донесе звука на ловджийски рогове. Хората на Бур бяха стигнали до покрайнините на гробището.

Харон вдигна ръка:

— Слушай! — обърна се той към Клавдия. — Богатството е мое, както и Валентиниан. Заради него изгубих много добри мъже!

— Аз ти помогнах! — започна да се моли Валентиниан. — Дадох ти надбягването!…

— Тъй или иначе щях да победя! — изсмя се Харон. — Чуй ме сега, Клавдия! Предай думите ми на твоята императрица. Аз уважавам гроба, ще взема богатството, ще накажа Валентиниан и тя никога повече няма да чуе за мен!

Клавдия, Муран, Белатон и Пугна не можеха да сторят нищо. Мястото край гробницата се изпълни с хора. Тъмни фигури се втурнаха напред, грабнаха торбите, хванаха Валентиниан и започнаха да го тласкат напред в тъмнината. Военните рогове отново прозвучаха, но когато Бур стигна до тях, Харон и хората му бяха изчезнали.

Два дни по-късно Клавдия и презвитер Силвестър седяха в сянката на овощната градина на чичо Полибий и пиеха от най-доброто му вино. Муран стоеше на стража на кухненската врата и не позволяваше никой да излезе в градината, докато презвитер Силвестър не си тръгне. Свещеникът отпи от бокала си, загледан в клоните, после се обърна към Клавдия.

— Нося ти благодарностите на императрицата.

— Признателна съм за това!

— Тя осигури охрана на гроба. Той е обявен за запазена императорска собственост. Никой не може да се доближи до него без нейно писмено разрешение…

— А другият въпрос? — попита Клавдия. — Плановете на Константин за Византион?

— Императорът продължава да ги държи в тайна, както трябва да направите и ти, и Муран!

Клавдия вдигна ръка:

— Не е нужно да го казваш! — заяви тя. — Онова, което Константин и Елена замислят за този или за другия свят, не е моя работа!

Силвестър склони глава и се заслуша в звуците от гълчавата в кръчмата.

— Май чичо ти Полибий подготвя голям празник?

Клавдия се засмя:

— Всичко ще е за сметка на бръснаря Торкват! С него се бяхме обзаложили и той загуби…

След това тя подробно разказа на Силвестър какво се бе случило. Как Атий Енобарб е бил убит и как бръснарят Торкват не успял да реши загадката.

— Толкова е лесно — прошепна тя, — ама толкова, толкова лесно! Всички мислехме, че онова, което виждаме, е истинско; едва по-късно разбрахме, че повечето от онова, което сме възприемали, е било илюзия. — Тя погледна свещеника. — А ти, презвитре Силвестър, вече не се ли боиш от плановете на императора да премести центъра на империята от Рим, града на твоите апостоли Петър и Павел?

— Милтиад остарява и става все по-слаб — бавно отвърна Силвестър. — Скоро ще има друг избор за епископата на Рим. Някой друг ще седне на стола на Петър. Който и да е той — Силвестър едва-едва се усмихна, — ще трябва да докаже, че той е притежателят, гордият пазач на останките на първия апостол на Христа!

— За себе си ли мислиш, презвитре?

— Светият Дух ще реши…

— С малко помощ от твоя страна?

Силвестър само се засмя и поклати глава.

— Кой ще охранява гроба? — запита Клавдия. — Защо императрицата толкова силно желае да притежава една реликва, която по право принадлежи на теб?

— Аз си имам своите подозрения…

— Да не би да възнамерява да премести такава свята реликва в нейния нов град?!… Във Византион?!

— Не, Клавдия! Елена се надява, че ще може да ни изнудва, а ние се надяваме да преговаряме с нея. Иди до големите порти на Рим и до пътищата, които водят извън града! Зад тях лежат катакомбите, гробовете на нашите християнски покойници. Истински град под земята със своите свети места, паметници и гробници, те са наша собственост. В самия Рим ни бяха предадени дворци като Латеранския. Елена е хитра. Тя знае, че само за едно десетилетие, а може би дори и за по-малко Рим вече няма да бъде градът на цезарите, а сърцето на Вселенската църква. Съмнявам се, че възнамерява да премести гроба! Това би било светотатство! Онова, което тя иска от нас е — да й предаваме тайни отвсякъде…

— Какви тайни?

Силвестър въздъхна и се загледа в градината, докато почесваше брадичката си.

— Гоненията свършиха. Императорът разпрати декрета по цялата империя, християните трябва да бъдат приемани и дори подкрепяни. Елена е хвърлила око на по-скъпоценни съкровища от останките на един рибар, пък бил той и дясната ръка на Христос! В Палестина, земята, където Христос се е родил, където е живял, умрял и отново възкръснал, се намират Витлеем, Йерусалим, пътят на Страстите Господни и Светият гроб. Тези места иска всъщност Елена. През вековете различни императори са извършвали насилия и са омърсявали тези свети места. Ние знаем точно къде се намират те. Подозирам, че Елена ще ни предаде гроба на Петър, когато ние й предадем онова, което знаем за Витлеем, Витания, Емаус и Йерусалим. Всички тези места са свързани с Христа.