Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

Силвестър се изправи на крака, обърна се да провери дали наоколо не са се притаили подслушвачи и пак седна на мястото си.

— Ти си била на Ватиканския хълм, нали? Той се намира отвъд стените на града — едно забравено от Бога място! Но Елена знае и аз знам, че през идните години Ватикана ще принадлежи на нас, на Римската църква, ще стане наш център, нашето сърце! Константин ще построи църква над святото място. С времето ние ще владеем тази църква и ще я притежаваме. Епископите на Рим ще издигнат дворците си около нея!

Силвестър говореше толкова убедено, че Клавдия разбра — това вече е планирано, замислено и готово да бъде осъществено. Този лукав свещеник само чакаше удобен случай да представи каузата си пред Елена и нейния син.

— И в края на краищата — обади се тя — императорът и майка му ще направят точно това, което ти искаш, нали?

Силвестър сви рамене. Той разклати виното в бокала си и обърна погледа си над него към Клавдия.

— Нашата църква — бавно изрече той — трябва като риба да плува по течението на реката. Тази река се насочва от Бога. Помисли си, Клавдия! Може би това ще е най-доброто! Ние, християните, се появихме от катакомбите, а сега имаме власт. Нашето влияние се усеща на всяко равнище на управлението, императорът е под наше влияние, императрица Елена е твърд наш поддръжник и все пак това крие и опасност. Навярно — провлечено продължи той, — навярно най-добре ще е двете да се разделят: светската власт — във Византион, духовната власт — в Рим…

— Така ли, презвитре Силвестър?

— Ние искаме това…

— Може би… Ти вероятно възнамеряваш да завземеш този град, който те е преследвал, който някога е гъмжал от хора като Атий Енобарб и Валентиниан?

— Чу ли новината? — попита Силвестър.

Клавдия го погледна въпросително.

— Трупът на Валентиниан бил намерен, разпънат на едно дърво, дълбоко навътре в гробището край Апиевия път. Трябва да са минали часове, преди да умре. Приковали ръцете и краката му с гвоздеи, и нарязали тялото му на парчета. А Харон изпрати най-верноподаническо писмо на императрицата, в което се извинява за своето неподчинение и я уверява в добрата си воля.

— А Елена?

Силвестър присви очи:

— Какво я интересува нея Харон? — прошепна той. — Тя мечтае за империя!

Клавдия се изправи на крака.

— А ти, Клавдия?

— На каква цена! — прошепна тя. — Помисли си, презвитре, за всички онези ужасни смърти: за жертвите на Поругателя, за смъртта на Атий, на Друзила и на всички други! — Тя замълча: — Веднъж казах на Муран, че животът е мрак и светлина. Като помисли човек — така е, обаче има един по-дълбок проблем: кое е светлина и кое — мрак?

— Нашата църква ще реши това!

— Наистина ли, презвитре? — Клавдия се наведе по-близо към него. — Елена не е единствената, която мечтае за империя. Ти мечтаеш за още по-велики завоевания и виждаш нещата в дълбокия мрак, но аз? Аз съм Клавдия! Аз мечтая за вкусните гозби на Целад, за чаша вино и за Муран, седнал до мен! За мен, презвитре Силвестър, това е единствената империя, която искам!

Главните теми на този роман се основават на факти. Рим бил разпрострял се на длъж и шир град, с огромно население, което трябвало да се изхрани и подслони. Всеизвестно било, че копторите били плодородна почва за банди разбойници и в „Сатири“ на Ювенал 82 82 Децим Юний Ювенал (ок. 60 — след 127 г.) — римски поет сатирик. — Б.пр. е описано ясно колко опасно било човек да излезе по тъмно или да броди по места, където самоуважаващите се граждани не ходели. Превъзходният телевизионен сериал „Рим“ описва точно съперничеството между различните престъпни банди и контрола, който те упражнявали над Субура. Човешкият живот бил неимоверно евтин. Можело да се наемат убийци и да се купят цели тълпи, факт, неподминат от поредицата императори, възприели политиката на „хляб и зрелища“, за да ощастливяват градското население. Да се служи в законоохраняващите органи било също толкова опасно. Много от пазачите на дивеч били бивши бракониери, а нощните стражи си спечелили име на корумпирани и продажни хора, въпреки че понякога се появявали отделни личности, които се опитвали да укрепят закона, а не да търсят лична облага.

Както казва поетът, животът в Рим бил много, много евтин. Купували и продавали роби, с които собственикът можел по волята си да се държи жестоко и които буквално били лишени от всякакви права. Популярни били амфитеатърът и арената, където се разигравали кървави зрелища, в които хора се сражавали един срещу друг или затворници били хвърляни на диви животни. Екзекуциите били нещо обикновено. Затвори като Тулиевата тъмница били просто заграждения, където държали затворени хората, преди да ги пратят на ешафода, на работа в сицилианските мини или на кръста. Разпъването на кръст се смятало за най-ефективното наказание. Хораций го описва като horribile , най-точната дума за него е „отвратително“! Разказът на Макрин, в който описва смъртта на Крастин, е точен, разпънатият умирал от задушаване. На кръста се гледало като на нещо, което трябвало да се презира и да всява ужас. Дори християните са го превърнали в свой основен символ много по-късно. Вместо него те използвали думата Ichtus , чиито букви на гръцки означават „Иисус Христос, Син Божи и Спасител“. Символите chi-rho също били популярни.