Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

Издигането на Византион като Константинопол също е исторически факт. Константин е бил категоричен, че трябва да има един император и една империя. Това не станало до 324 г. сл.Хр., когато той успял да разгроми съперника си Лициний, а след това работата по изграждането на новия град започнала ускорено. Това създало проблеми на християнската църква. Претенцията на епископа на Рим за върховенство над другите епископи и особено над този на Константинопол лежи в корена на бъдещите диспути, продължили през столетията. След заминаването на императора, Рим започнал все повече да става град на папите, а папата отстоявал интересите на „римляните на Рим“. Всъщност папите поели администрацията и управлението на града. Сто години след Константин, папа Сикст подкрепил финансово възраждането на архитектурата, а Лъв Велики успешно се намесил, за да попречи на хуна Атила да завземе Рим. В действителност с понтификата на папа Геласий от 492 г. нататък папството с всички сили се опитвало да определи какво може и какво не може да се прави в града, както и да дефинира легитимната сфера на светската власт като противоположност на духовната — въпрос, които ще може да бъде решен след столетия. Чак през XIX в. и с обединяването на Италия папството ще бъде ограничено в рамките на Ватикана, а едва след идването на власт на Мусолини, през 1920-те и 1930-те години между църквата и държавата успешно се установяват приятелски взаимоотношения.

Пол Дохърти

2007 г.

Уебсайт: www.paulcdohcrty.com

Лорд Франсис Уолсингам (1532–1590), наричан още „баща на британското разузнаване“, създал в Лондон школа за шпиони, където випускниците се набирали сред най-добрите студенти в Оксфорд и Кеймбридж; според някои разкрил, а според други — провокирал серията заговори срещу кралица Елизабет I, които пратили на ешафода нейната съперница за престола, шотландската кралица Мария Стюарт. — Б.пр.

Гай Аврелий Валерий Диоклециан (ок. 245–313), римски император, издигнал се по пътя на военната служба. Установил домината, осъществил важни административни реформи. Жесток гонител на християнството през 303–304 г. — Б.пр.

Константин I Велики (ок. 285–337) — римски император от 306 г. Възстановил единството на империята, водил политика на веротърпимост и издал през юни 313 г. заедно с император Лициний (308–324) Миланския едикт, който обявявал всички религии в империята за равнопоставени. Преместил столицата на империята във Византион, наречен в негова чест Константинопол. Той и майка му Елена са обявени за светци от християнската църква. — Б.пр.

Марк Аврелий Валерий Максенций (ок. 218–312), син на Максимин II, римски император от 306 г. — Б.пр.

Евсевий Кесарийски (ок. 264–340), християнски апологет и пръв историк на църквата, писал на старогръцки език. — Б.пр.

Флавий Валерий Лициний Лициниан (ок. 250–325) — римски император от 308 г., владетел на Източната империя от 313 г. след победата си над Максимин Дая, по-късно отстранен от Константин I. — Б.пр.

Pontifex (лат.) — буквално „строител на мостове“. Ponlifex Maximus или „великият строител на мостове“ бил наричан върховният първожрец в Рим, а в християнската епоха и римският папа. — Б.пр.

Палатина — един от седемте хълма, на които е разположен Рим, където били резиденциите на повечето патрициански фамилии и императорските дворци. — Б.пр.

Insula (лат.) — остров, така римляните наричали многоетажните жилищни сгради. — Б.пр.

Изида или Исет (егип. „трон“, „място“) — в египетската митология богиня на плодородието, водата и вятъра, символ на женствеността. — Б.пр.

Субура — квартал на низшата класа в Рим, в началото малко селце, вляло се после в големия град. Бъдещият диктатор Юлий Цезар също е живял там. — Б.пр.

Vigiles (лат. „бдящи“) — нощни стражи. — Б.пр.

Domina (лат.) — госпожа, господарка. — Б.пр.

Виа Апия или Апиевият път — един от главните пътища на Древния Рим. — Б.пр.

Освобожденец — в древния Рим, бивш роб, запазил връзката си със своя предишен господар, според така наречената патронатна зависимост. Тя включвала задължението някогашният роб да поддържа господаря си, да продължава да работи безвъзмездно за него и да му демонстрира почитта си. — Б.пр.