Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

Симонид от остров Аморгос (VII в. пр.Хр.) — старогръцки лирически поет. Освен незначителни фрагменти, от него са запазени две стихотворения: едно песимистично за коварството на човешката съдба и едно сатирично, в което сравнява типове жени с различни животни. — Б.пр.

Атриум (лат.) — централно открито помещение, главната част на древноримската къща, където се намирало огнището. — Б.пр.

Наос (гр.) — в архитектурата т.нар. цела (светилището на храма) или светилище на антично божество в храма. — Б.пр.

Лари (латински, от етруски) — в древния Рим богове-закрилници, почитани отначало като покровители на полята, кръстопътищата и домашното огнище, а по-късно като души на прадедите, закрилници на потомството и държавата. — Б.пр.

Аврелиановите стени — император Луций Клавдий Домиций Аврелиан (214–275, император от 270 до 275 г.) си спечелил безсмъртие със строителството на римска градска стена, дълга 18,8 км. — Б.пр.

Хипокауст — подподово отопление със система от канали за горещ въздух между колонки, които носят пода, прилагано главно в античните бани. — Б.пр.

Лавариум — помещение в римската баня, където хората се обливали с хладка вода, вземали вана и телата им били натривани с благовонни масла. Тук става въпрос за нещо като баня в частен дом. — Б.пр.

Велен — фино обработена телешка кожа, имитираща пергамент. — Б.пр.

Хоплит — тежковъоръжен войник в древногръцката пехота. — Б.пр.

Primo (лат.) — първо. — Б.пр.

Secundo (лат.) — второ. — Б.пр.

Tertio (лат.) — трето. — Б.пр.

Quatro (лат.) — четвърто. — Б.пр.

Quinto (лат.) — пето. — Б.пр.

Sexto (лат.) — шесто. — Б.пр.

Менади (гр. „безумстващи“) — епитет за вакханките, поклонничките на бога на виното. — Б.пр.

При разпъването ни кръст проверявали дали разпънатият е още жив, като пробивали пищялите му. — Б.пр.

Гай Секунд Плиний, наречен Стари (23 или 24 г. — 79 г.) — римски писател, учен и общественик. — Б.пр.

Юнона или Хера в гръцкия пантеон, жена на Зевс, царица на олимпийските богове. — Б.пр.

Дълга връхна дреха с бродерии или украса по ръба, носена предимно от жени в древния Рим. — Б.пр.

От името на Стикс, реката в подземното царство. — Б.пр.

Хораций Кокл („Едноокия“) — легендарен римски герой, който сам защитил входа на пристанището Сублиций срещу войската на етруския цар Порсена. — Б.пр.

Литания (от гр. „молба“) — дълга църковна молитва. Преносно — досадно изброяване. — Б.пр.

Лемури — общо название на всички духове на покойници, останали на този свят. Добрите от тях се почитали като лари — домашни божества, а лошите — ларви — блуждаели по земята и вършели злини, понеже не можели да намерят покой в подземното царство. — Б.пр.

Ламия (гр. „поглъщаща“) — красива девойка и любимка на Зевс, превърната от ревнивата Хера в грозно страшилище, която погубила първо собствените си деца. По-късно съществували много ламии — грозни женски същества, подобни на вампири, които привличали по особен начин деца и най-вече красиви младежи, и им изпивали кръвта. — Б.пр.

Един от най-големите акведукти в Рим, построен по заповед на император Клавдий. — Б.пр.

Метателно оръжие, подобно на копие, но с по-къса дървена част и по-дълго острие. — Б.пр.

Arca (лат.) — ковчег. — Б.пр.

Гай Галерий Валерий Максимиан (ок. 250–311 г. сл.Хр.), римски император 305–311 г. — Б.пр.

Pugna (лат.) — битка. — Б.пр.

Става дума за издигнатата от император Адриан голяма отбранителна стена, чиито останки съществуват и днес. — Б.пр.

Ланист (лат.) — лице, чиято професия била организирането на гладиаторското обучение. — Б.пр.

Децим Юний Ювенал (ок. 60 — след 127 г.) — римски поет сатирик. — Б.пр.