Пол Дохърти - Вечната маска на смъртта

— Атий може да е писал на Константин и Елена и да им е предложил главата ми!

— О, не! — възрази Клавдия. — Както казах, ако го е направел, ти си щял да имаш свободата да издадеш всичко, което си знаел за предизвиканите от него унищожения! И не само това, но и къде е укрил голямото си богатство, плячката, която е отмъкнал от християните и заровил в собствената си градина. Не мога да дам точни подробности за времето и мястото, но съм сигурна, че вие двамата сте преговаряли и сте стигнали до приятелско споразумение: Атий да продължава да ти пази гърба, а ти да продължаваш да пазиш неговия. Като гаранция ти си му предоставил повечето от подробностите за това, къде е гробът на галилееца Петър, тук, под гробницата на Тит Лабиен. Също така си го предупредил, че в нея не може да се влезе лесно, че е пълна с капани и че той не може да рискува. Освен това си твърдял, че най-добре ще бъде да изчака, да остави да мине време. Всъщност подозирам, че вече си бил взел решението си. Възнамерявал си да убиеш Атий и да продадеш тайната на гроба, но не на императора, който сигурно е щял да те попита откъде го знаеш, а на Харон. На теб ти е бил нужен царят на подземния свят, който да осъществи вместо теб изнудването и да се обогатите — и той, и ти!

Всички я слушаха с интерес.

— Обаче онова — продължи тя, — което Харон не е знаел е, че ти си решил да откраднеш и заграбеното от Атий. Имам силни подозрения, че си взел това решение скоро след като Константин е тръгнал към Рим, но си станал заложник на обстоятелствата. Атий е започнал да се крие, после императорът му е предложил да го помилва и го е изпратил във Византион с тайна мисия. О, да, знам всичко за това, за бляновете на Константин да съгради нов Рим! На теб това ти се е сторило интересно — още нещо, от което би могъл да се възползваш. Атий се е завърнал. Сега той започнал да разсъждава по-трезво, замислял свой собствен път. Смелостта му се върнала. Бил оцелял след падането на Максенций, навярно би могъл да спечели благоразположението на императора, да се обърне към някогашната си религия, да сключи сделка, да се спазари. Презвитер Силвестър щял да се застъпи за него. Ти, естествено, си знаел за това, нали? Усетил си, че Атий се готви да действа, да предаде отстъпника Валентиниан и да издаде тайната за мястото на този гроб. Щял е да скалъпи някаква история, че си го държал като заложник, че се е страхувал от теб, но че вече е разбрал колко много греши. Затова ти пръв си нанесъл удара.

— Откъде съм можел да знам, че той замисля такова нещо?

— Знаел си, защото ти също си замислял да се изправиш срещу него. Двама разбойници, свързани с миналото! Двама убийци, които се въртят и всеки търси да намери някаква пролука в защитата на другия! Двама отстъпници, всеки от които е готов да отнеме живота на другия! Не е за чудене, че Атий се е затворил в себе си, че е започнал да се крие в своята стая, смятайки, че там е в безопасност. Той се е пазел от теб, но без да буди подозрения у някой друг. Готвел се е, както и ти си се готвел. Не е посмял да каже дори на Друзила, това също би било твърде опасно, въпреки че, както ще ти докажа, ти вече си я бил набелязал да умре!

Клавдия поклати глава:

— Питам се какво ли е замислял Атий? Твоята смърт или да те предаде на властите? Може би е бил объркан, отлагал е… Но не и ти!

— Атий беше страхливец! — подигравателно отвърна Валентиниан. — Кога си е върнал смелостта? Той не беше човек, а плъх, беше слаб! Той никога нямаше…

— О, да, но така е станало там, във Византион! — прекъсна го Клавдия. — Той и другите са разбрали защо са пратени там, разбрали са, че ще могат да получат малко доверие и милост от императора. Атий вероятно е обещал на другите, че когато си върне благоразположението на императора, ще ги приюти под крилото си. Той просто не е преценил достатъчно точно твоята интелигентност и потайност. Колко лесно си се превърнал от дякона Валентиниан в освобожденеца Фронтин, как си подслушвал зад вратите и ключалките, как си разглеждал ръкописи, как си се вслушвал в това или в онова. Ти сигурно си разбрал, че времето да се махнеш е дошло. Когато си се върнал в Рим, си убедил Харон да сключи съюз с теб. Лесно ти е било да се свържеш с него. В края на краищата ти някога си бил член на християнската общност, преследвана из катакомбите, отходните канали и уличките на града. Знаел си много за Харон, а годините, прекарани с Атий, само са обогатили знанията ти.

Клавдия замълча, колкото да си поеме дъх: