Пол Дохърти - Убийствата на Граала

С помощта на Саутгейт и двама полуоблечени и сънливи слуги, удряхме вратата докато със скърцане и трясък не я откачихме. После отстъпихме назад и счупихме и резето. От горящата стая излезе дим, който ни обви целите и ние изпуснахме сандъка. Бенджамин хукна обратно към стаята ни и донесе напоени с вода кърпи, подхвърли ни по една и ни нареди да покрием с тях устата и очите си. Появиха се още прислужници, Сантер ги водеше. Отвориха някаква стая и разбрах, че като много други мъдри стопани и Сантер използва едно помещение, за да държи в него големи количества вода, в случай на тъкмо такъв пожар, срещу който се борехме в този миг.

Двамата с Бенджамин влязохме първи в стаята. Господарят ми стигна, олюлявайки се, до най-близкия прозорец и го отвори, за да излезе димът. Видяхме, че бушуващият огън поглъща от всички страни леглото с балдахина.

Никога не ми се беше случвало по-странно нещо. Помните, че Темпълкъм беше съграден от камък и стаите на третия етаж не бяха облицовани с дърво, по което да се разпространи огъня. Е, на каменния под тлееха два килима, но огънят не беше обхванал помещението. Изглеждаше така, сякаш само леглото се е превърнало в огнено кълбо.

След дадените от нас нареждания, слугите започнаха да гасят пламъците с помощта на кофите с вода, но и тогава си знаех, че има нещо нередно. И двата мангала до вратата бяха непокътнати. От огъня в огнището беше останала купчинка бяла пепел. Откъде тогава се бяха взели пламъците? Реших, че съм сторил достатъчно и тъкмо се канех да се измъкна неусетно, когато един от слугите пъхна голяма кофа с вода в ръцете ми и видях, че под ръководството на Сантер присъстващите се бяха подредили във верига. Отначало не се виждаше никаква полза от водата, но накрая пламъците постепенно бяха изгасени, дотогава обаче от леглото беше останало само купчина тлееща пепел.

Мандевил се приближи първи и сред останките от леглото видяхме овъгленото тяло на Козма. Беше напълно изгоряло. Чертите на лицето му бяха променени до неузнаваемост. Видях бели зъби и провиснала челюст, но гледката на пълните с течност очни кухини и овъглената плът по ръцете на мъжа ми дойдоха в повече. Хукнах обратно към моята стая и повърнах. Долу в залата Сантер крещеше заповеди да се отворят прозорците, да се донесат платнища и рязко помоли жена си и Рейчъл да се приберат в стаите си.

Сред смразяващите кръвта стенания на скърбящия брат на загиналия се чуваха проклятията на Мандевил. Накрая престана да ми се повдига, избърсах ръцете и лицето си с парче плат. Обърнах се и заварих Бенджамин да стои в стаята.

— Откъде е дошъл огънят? — сподавено попитах аз.

— Смърт от огън! — повтори господаря ми. — Не е било никаква случайност, Роджър. Козма е убит. Изгорял е жив!

Бенджамин нямаше какво друго да добави. Приключих с почистването на устата и ръцете си и се върнах в стаята на мъртвия. Пламъците бяха изгасени, прозорците на горния коридор бяха отворени и димът започваше да се разнася. Двама прислужници, обвили лицето си с парцали, отнесоха останките на Козма в платнище. Натрошиха овъгленото легло и го изхвърлиха през прозореца долу в двора. Бенджамин съсредоточено разглеждаше мангалите, пълни с въглени и ровичкаше с ботуша си сред бялата пепел от огнището, мърмореше си и твърдеше, че не могат да бъдат открити никакви следи.

Върнахме се обратно в леглата призори. След няколко часа Бенджамин ме събуди.

— Хайде, Роджър, трябва да закусим. Мандевил ни чака в залата долу, приказва нещо за Божие отмъщение, което се превръщало във възмездие.

Потърках очи.

— Още ли мислиш, че е било убийство? — попитах. — Защо?

— Вратата беше заключена отвътре — отвърна ми Бенджамин. — Козма е бил увит в постелята и запален. Имаше само една свещ, която не стига, за да лумне такъв пожар, а дървата в огнището се бяха превърнали в бяла пепел.

— Да не би да е барут?

— Какво имаш предвид?

— Да не би да са насипали тънка следа от барут от вратата до леглото и после да са го запалили?

Бенджамин завъртя неуверено глава.

— Не видяхме следи от барут по пода.

(А, писарчето ми си клати кратуната и сам се киска. Този ненадминат майстор на съзаклятията счита предположението ми за глупаво. В такъв случай ще ви разкажа една кратка история. Години по-късно ме изпратиха при Мери, кралицата на Шотландия, по онова време тя палуваше с Ботуел. Изобщо не я упреквам. Съпругът й Дарнли беше толкова обезобразен от едрата шарка, че трябваше да си крие лицето под бял воал. Като и да е, разказах на Мери как загина Козма и после забравих цялата история. Няколко месеца по-късно обаче, докато Дарнли и неговият паж били в двореца Кърк о’Фийлдс, загинали при взривяване на барутен погреб. Винаги съм се чудил дали аз не подсказах идеята на Мери. Точно така, някой път ще ви разкажа и тази история.)