Пол Дохърти - Убийствата на Граала

— Ами убитите агенти?

— А, да. Четвърто: двама от агентите на Мандевил, промъкнали се в свитата на Бъкингам и първи предупредили истинските си господари за предполагаемото предателство на Бъкингам, са удушени с въже, както е убита и сестрата на Хопкинс. Не разполагаме с никаква следа, която да ни насочи към убиеца. Пето: съществува тайно общество или таен заговор, свързани с древния орден на тамплиерите, които също издирват светия Граал и меча на Артур. Един Бог знае кои са тези хора всъщност. Абатът и монасите в Гластънбъри? Джон Сантер? Или още по-лошо — Мандевил или Саутгейт? Все пак съществува подозрение, че съучастник на ордена е приближен на краля.

— Шесто, изпратени сме тук, за да открием Граала и Екскалибур — възможността това да се случи е почти нищожна — както и да помогнем на нашите двама наподобяващи призраци спътници да унищожат тези тамплиери. Нека не забравяме и предупрежденията на дъртата вещица. Защо ни наговори подобни безсмислици? Кой й е казал да го направи? Дали не са били монасите от Гластънбъри?

— Господарю, тя е вещица.

Бенджамин поклати глава в знак на несъгласие.

— Ами, Роджър! Не вярвам в тези неща — той стана и закрачи из стаята.

Такъв си беше моят господар: щом някаква загадка или мистерия завладееха ума му, той се изпълваше с живот, непрекъснато я нищеше, докато не откриеше решението. Бенджамин Даунби беше истински ренесансов човек. Не вярваше във вещици, вещери и магьосници. Аз вярвах. Когато срещнете някоя от посестримите на Мабел Бриг, бързо ще разпознаете измежду тях онази, която е влязла в съюз с дявола и владее тъмните сили! Красив демон беше Мабел! Стигаха й три дни пост и да съсредоточи мислите си, за да съсипе живота на врага си и да го убие. Наблюдавал съм я как го прави и знам какви нещастия струпа на главата на един от най-могъщите благородници в Англия, но и тази история ще оставим за по-подходящо време.

Бенджамин спря да кръстосва стаята.

— Съгласен ли си с мен, Роджър?

— Ама разбира се, господарю. Станало е точно така, нали?

— Не можем да бъдем сигурни.

— Щом казвате, господарю.

Бенджамин се приближи и седна до мен.

— Остави сарказма, Роджър. Знаем само това, което са ни казали или са ни накарали да видим. Откъде да сме сигурни, че Бъкингам е извършил предателство? Откъде да знаем, че той е написал онези писма до Таплоу?

— Защото нещастният луд призна пред нас! — прекъснах го аз. — Видяхме Таплоу в затвора, а после наблюдавахме смъртта на бедния окаяник!

Бенджамин се намръщи.

— Не. В затвора не се срещнахме с Таплоу, а с друг човек — усмихна се, когато пренебрежително изсумтях. — Спомни си, Роджър! Сети се как изглеждаше онзи затворник, яките му ръце и крака. Е, беше цял покрит с мръсотия и майсторски рецитираше репликите си, но допусна грешка. Таплоу би трябвало да е лютеран, но затворникът заяви, че вярва в Чистилището. Един лютеран не би изрекъл подобни думи.

— Виж, когато бяхме в Смитфийлд, зърнах за малко умиращия Таплоу. Косата му беше със същия цвят както на мъжа в затвора, но беше много по-изпит.

Затворих очи и си припомних вече видяното. Таплоу в затворническата килия, с яки ръце и крака, едрото му и добре охранено лице под мръсотията, думите му, че душата му ще иде в Чистилището, огънят в Смитфийлд, слабото, превито тяло, което видях на кладата. Господарят ми имаше право.

— Но защо? — попитах.

— Да оставим случая на Бъкингам настрани от нашето разследване — отвърна Бенджамин. — Той беше благородник с голяма власт и във вените му течеше кръвта на династията Йорк. Херцогът е допуснал глупостта непредпазливо да се захване с издирването на някои безценни реликви и агентите на краля са го хванали натясно. Подозирам, че писмата на Таплоу, използвани по време на процеса, са подправени. Както и че самият Таплоу и неговите рехави връзки с Бъкингам са използвани за съмнителното обвинение. Знаеш какъв е благородният ни крал. Таплоу, горкият нещастник, както ти би го нарекъл, е изтезаван и бит, за да каже това, което са искали да чуят. Но после Мандевил е искал да се подсигури, за да не може Таплоу да разкаже истината и го преместват в друга килия, а на негово място довежда свой човек. Мандевил е решил, че няма да ровим повече. И през ум не му е минало, че ще идем да гледаме екзекуцията или пък ако го направим, ще се приближим толкова близо до горящия стълб, та да разберем, че човекът на кладата не е онзи, когото сме разпитвали в Нюгейт. Така и нямаше да заподозра нищо, ако подставеният Таплоу не беше споменал Чистилището. Затова…