Пол Дохърти - Убийствата на Граала

Позволете ми да ви опиша Темпълкъм. Първоначално тамплиерите го издигнали като укрепено имение, но по-късните поколения се постарали да го направят по-удобен за живеене. Триетажната масивна каменна сграда с покрив от сиви плочи се издигаше около обширен вътрешен двор. Старите, тесни като процепи прозорци все още стояха, но по-изтънчените собственици бяха добавили еркери, прозоречни ниши и украсени комини. Камъкът светеше сякаш току-що измит, някои от прозорците бяха със стъкла. Дори на оскъдната светлина по тях се виждаха ярки хералдически гербове в наситени цветове.

Посрещнаха ни с отворени врати. Слугите се събраха на стълбите и за известно време настъпи бъркотия. Икономите, управителите, готвачите, ловците и пажовете бързаха да поздравят семейство Сантер. Разбрах, че въпреки грубоватото си поведение сър Джон е почитан, дори обичан земевладелец. Слугите взеха багажа ни, конярите отведоха конете, а Сантер с гордост ни приветстваха с добре дошли в дома си.

Отвън Темпълкъм изглеждаше мрачен, но щом влязохме в него, разбрахме какъв скъпоценен камък е. Дървената ламперия и дърворезбите в преддверието грееха. Покритият с дърво под, грамадната извита стълба, перилата й и колоните, които я поддържаха бяха изработени от най-скъпи материали. Въведоха ни в главната зала — дълго помещение с таван от непокрити греди. В единия край на залата имаше еркерен прозорец със стъклопис, изобразяващ Божия Агнец. От двете страни на украсеното с работата на изкусни каменоделци огнище имаше големи прозорци, а под тях местата за сядане бяха покрити с възглавници. Над огнището имаше картина, на която се виждаха Адам, Ева и змията, която ги изкушаваше. В огнището буйно гореше грамаден пън. Восъчни свещи, поставени в метални свещници по стените, осветяваха залата. В другия й край под прозореца стоеше висока маса, поставена на подиум. Черни и бели мраморни плочи покриваха пода и създаваха илюзията за шахматна дъска, над тях имаше застлани дебели килими от Персия, Индия и Турция. Имаше ракли от кипарис и кедър, на малки масички бяха подредени подноси, сребърни чаши, метални бокали и гарафи. Тъкани, изпъстрени със златни нишки, и изящни гоблени украсяваха стените, ресните им стигаха чак до покрития с дърво под. Цялата наредба на залата говореше за властта и богатството на Сантер.

— Земите му са плодородни — прошепна Бенджамин, — а вълната от стадата му е прочута чак във Фландрия. Накъдето и да се обърне човек из тези земи, усеща присъствието му. Управителите на пристанищата по южното крайбрежие го познават много добре.

Богатият земевладелец, за когото говорехме, стоеше в средата на залата, чието великолепие говореше за богатството му. Слугите наредиха столове с високи облегалки пред огнището. Домакините настояха да седнем и да се постоплим с греяно вино и сладкиши. Дори умореният от ездата Мандевил се отпусна и изказа своето възхищение.

Най-променена от всички беше Рейчъл. Качулката на плаща и дори воалът й бяха отметнати назад и смолисточерната й коса се спускаше покрай грейналото й от доволство лице. Имах очи само за Рейчъл, докато смаяният от красотата на залата Бенджамин продължаваше да разглежда и да мърмори възхитено под нос.

— Елате — настоя с усмивка Рейчъл. — Докато по-възрастните и по-заслужилите се отморят, искам да ви разведа из нашия дом.

Поведе ни на обиколка из къщата, като не преставаше да бърбори оживено. Споменах вече, че къщата беше на три етажа, всеки от тях с формата на съвършен квадрат, обграден от четири бляскави галерии. На всяка от страните на галерията имаше по три врати, които водеха към стаи. Дори на последния етаж, където Рейчъл ни показа нашите стаи, имаше запалени мангали, над които се виеше дим от благоуханни треви. Полираната ламперия, цветните тъкани, вълнените килими, резбованите фигури за шах и столовете придаваха уют на осветената от свещите обстановка. Навсякъде цареше чистота. Дори таваните бяха наскоро боядисвани.

Рейчъл обясни, че вторият й баща не се скъпял в грижите по наредбата на новия си дом. Тук-там пред очите ни се мяркаха следи от времето на тамплиерите: изрисувани по стените тамплиерски кръстове, които не бяха избледнели с времето, тесни процепи, през които се провиждаха покритите със сняг поля; малки страшилища по водоливниците, изобразяващи крилати змейове и дракони, или отдавна поминали се рицари.

Постепенно обаче, въпреки великолепието, топлината и удобствата, започнахме да долавяме зловещата и мрачна атмосфера, която се излъчваше от Темпълкъм. Рейчъл пърхаше от едно място на друго, но аз усещах и нечие чуждо присъствие, сякаш стаените в мрака призраци я наблюдаваха как прелита и после тръгваха по петите ни, дебнещи за някоя слабост, която може да използват. Раменете на Бенджамин потръпнаха, видях го как потреперва.