Пол Дохърти - Убийствата на Граала

— Странно място — рече той едва чуто, докато Рейчъл вървеше пред нас. — Мъртвите от този дом не са намерили покой.

Най-после Рейчъл приключи с обиколката и въодушевено заяви, че има още много за разглеждане отвън. С Бенджамин скрихме раздразнението си, взехме плащовете си и я последвахме навън, където всичко беше покрито със сняг. Разгледахме домакинските постройки, конюшните, пивоварните, хамбарите. Хлъзгайки се, я следвахме, налегнати от сънливост, а Рейчъл пристъпваше пъргаво и гъвкаво като котка. Минахме през някаква тисова горичка и излязохме на полянка с малка църквица — проста, примитивна постройка с островръх покрив, покрит с плочи и невисока кула над входа. Рейчъл бутна вратата и ни повика с ръка.

Имението беше богато, но старата църква беше запусната. Кръщелният купел стоеше близо до вратата, ниски бели колони се редяха от двете страни на тъмните трансепти, минаваха край преградата и продължаваха към лишения от украси каменен олтар. Отстрани бяха разположени троновете с вдигнати седалки, на гърба на всяка от тях бе изобразена библейска сцена. Бенджамин ги погледна и възкликна удивено.

— Виж, Роджър! — посочи към една от облегалките, върху която преди векове дърводелецът беше гравирал мечка, поваляща дърво. Изображението беше толкова живо и достоверно, че сякаш мечката щеше да се раздвижи или дървото да се превие. Рейчъл седна на стъпалата към олтара и се загледа в нас.

— Обичам тази църква — продума като на себе си тя, погледът й обхождаше почернелите греди на покрива. — Толкова е просто, толкова чисто. Вторият ми баща искаше да я събори, но ние с майка ми не позволихме — усмихна ни се, а после лицето й придоби тържествено изражение и очите й се разшириха. — Тамплиерите са се събирали тук — добави тя. — Параклисът е бил техен.

Потръпна и се загърна в плаща си.

— Страховити хора — прошепна тя, — извършили са ужасни дела. Духовете им все още посещават мястото. Майка ми не спира да повтаря, че свещеник трябва да прогони духовете.

— Дали според вас са извършили тежките престъпления, в които ги обвиняват? — попита Бенджамин.

Рейчъл се изправи.

— Вероятно, но по тези места не са извършвали престъпления. Нека ви покажа още нещо.

Последвахме я вън от църквата, заобиколихме от задната страна и навлязохме сред дърветата. Горичката внезапно свърши, земята изчезна и пред нас се ширна езеро. Сред покритата с лед вода се издигаше обгърнат в мъгла остров, където, обградена от редки дървета, се издигаше ниска тъмна постройка. На гаснещата светлина тя имаше самотно и зловещо излъчване.

— Домът на тамплиерите — обясни Рейчъл. — Представлява просто една каменна зала, но легендите говорят, че тамплиерите са я използвали за загадъчните си обреди. Никога не съм ходила до това място.

Махна с ръка към една лодка, привързана сред вледенените треви.

— Има хора, които ходят до там, но на мен и кракът ми няма да стъпи, ако ще да е и сред лято! Островът ме плаши — лицето й се просветли и тя добави: — Хайде, сигурно сте изтощени, а аз не преставам да дърдоря. Скоро ще поднесат вечерята.

Отведе ни обратно до къщата, където един прислужник ни съпроводи до стаите, определени за нас. Всеки имаше самостоятелна стая. Моята беше между стаите на Козма и Бенджамин. Мандевил, Саутгейт и Деймиън бяха настанени в стаи, разположени по другия коридор. Вероятно стаите преди векове са били килии на тамплиерите, но сега бяха разкошно наредени. Във всяка от тях имаше легло с балдахин, дъбова ракла, маса, стол и столче. Тесните процепи в стените бяха разширени и запълнени с цветно стъкло. В огнищата пращяха запалени грамадни цепеници, а зад вратата горяха покрити мангали. В стаята ми беше топло и благоухаеше като в летен ден. Поседях на леглото, после дойде Бенджамин. Имаше уморен и объркан вид и без да изчака покана, започна да обобщава случилото се до този момент, като броеше на пръсти:

— Първо: Хопкинс е бил монах, бенедиктинец от Гластънбъри, но е служел и като капелан в земите на Темпълкъм и Сантер, и околните стопанства.

— Второ: живо се е интересувал от легендите за крал Артур, изучавал ги е и издирвал разкази и за светия Граал, и за Екскалибур. Натъкнал се на древен ръкопис в библиотеката в Гластънбъри, съдържащ странни рими, които никой не може да разбере.

— Трето: Хопкинс е казал на Бъкингам, че може да получи светите реликви. Милорд Бъкингам пристига в Темпълкъм с идеята, че може би реликвите са скрити тук или пък за да може да разбере дали приказките на Хопкинс са истина. Посветил е в намеренията си и сър Джон Сантер, но той губи присъствие на духа. Вярва, че търсенето на реликвите от Бъкингам прикрива някакво коварно предателство и предупреждава шпионите. Тогава Бъкингам пише на Таплоу в Лондон, но писмото е заловено от добрите ни приятелчета Мандевил и Саутгейт. Бъкингам е арестуван, обезглавен е, а нещастникът Таплоу умира на кладата в Смитфийлд. Семейство Сантер са разследвани, но всяко подозрение към тях отпада — Бенджамин замълча. — Какво остава?