Пол Дохърти - Убийствата на Граала

— Наред е, Роджър.

(Чак се разтреперих, като я чух да ме назовава по име!)

— Пътуването беше изтощително и ще се радвам да стигнем вкъщи.

Щях да продължа да се навъртам около нея, но преподобният Биър слезе при нас, за да се сбогува. Мандевил беше както винаги рязък. Надвеси се, докато потупваше коня си и на висок глас рече:

— Благодарим ви за гостоприемството, отче, бъдете сигурни, че ще се върнем. Има въпроси, чието изясняване е наложително.

Даде заповед за тръгване и ни поведе към главната порта на абатството.

Трудностите по време на тежкото пътуване грубо ни подсещаха за удобствата, които бяха останали зад гърба ни. Всеки момент от сивото, схлупено небе отново щеше да започне да вали. Падналият предния ден сняг покриваше плетовете и полята, закриваше каналите и правеше пътищата хлъзгави и опасни. До Темпълкъм не спряхме нито веднъж, продължихме пътя си през сънливото селце, от двете ни страни се редяха къщи до една със заковани прозорци. Единственият признак на живот беше виещият се от комините дим или някой и друг селянин, който сечеше дърва за огрев край селото. Селяните, които видяхме, изглеждаха доволни — снажни, румени. Сваляха шапка и високо поздравяваха господаря си, щастливи да го посрещнат отново у дома.

Поехме по пътя, който водеше към главната порта на имението, когато измежду дърветата от едната страна на пътя изневиделица изникна някаква старица и застана точно пред Мандевил. С мръсния плащ и качулката, която закриваше наполовина посивелите й кичури коса, тя приличаше на нощна птица. Лицето й беше набраздено от бръчки, беззъбата й уста беше разкривена и разкриваше почервенелите й венци, очите й обаче бяха пълни с живот. Избърса мокрия си крив нос, плесна с ръце и се изкикоти. Да бях я видял на някое друго място, щях да я взема за вещица от някое представление и да я пропъдя. Приличаше на една от ония дърти плашила, които се хвалят, че няма тайна, която да не знаят. Но тази беше по-зловеща, истинска кукумявка — предвестник на беди. Мандевил я пропъди с ръка. Тя се изсмя и отстъпи, в очите й гореше омраза.

— Добре дошли в Темпълкъм! — изрече с учудващо силен и ясен глас. Поклони се подигравателно. — На вас, сър Джон Сантер, на прекрасната ви съпруга и на красивата Рейчъл.

Дъртата вещица облиза потеклата от устата й слюнка.

— Дръпни се от пътя ми, жено! — нареди Мандевил.

— Ще се дръпна. Ще се дръпна — отговори угоднически тя. — Щом кажа, каквото имам да ви казвам.

Мандевил се приведе напред.

— И какво имаш да ни казваш?

— Смъртта ви дебне! — заяви старата вещица, насочила костелив пръст към покритото със сиви облаци небе. — Смърт от огън! Смърт от желязо! Смърт от въже! Смърт от вода! А над теб, сър Едмънд Мандевил, пратенико на краля, който не е никакъв крал, смъртта вече е протегнала ръка! Онази с косата седи до десния ти лакът, а сатаната е коленичил от лявата ти страна. Всички вие — закрещя тя пискливо, с пламнали очи, — всички до един ходите в Долината на смъртта!

— Какви ги говориш? — извика Саутгейт. Направи ми впечатление, че изобщо не фъфлеше.

Старицата се прегърби, брадичката й опря гърдите. Погледна ни изпод гъстите си сиви вежди.

— Казах ви, каквото имах да ви казвам. Сега ще си вървя!

И преди някой от нас да успее да направи каквото и да било, тя се стопи като призрак между дърветата. Вбесен, Мандевил се обърна към сър Джон Сантер.

— Коя, да я вземат дяволите, беше тази?

— Да не е от вашите наематели? — нападателно попита Саутгейт.

Сантер сви рамене.

— Тя е една побъркана старица, която твърди, че има видения. Колибата й е на една поляна сред гората и един Бог знае откога живее там — беше свел очи. — Някои казват, че е луда. Други я наричат Хеката 13 13 Древногръцка богиня на мрака, нощните кошмари и магиите. — Бел.прев. , Кралицата на нощта.

— Тя е една старица и нищо повече — обади се Рейчъл. Качулката заглушаваше гласа й. — Не й обръщайте внимание, господа. И тя като Касандра 14 14 Прочута пророчица от древногръцката митология, дъщеря на владетелите на Троя — Приам и Хекуба. — Бел.прев. мисли, че може да види пръста на съдбата и дебнещата смърт дори в полета на врабче.

Мандевил се закашля и плю.

— Ако отново се изпречи на пътя ми — заплаши той, — жива ще я изгоря!

След тези неуместни думи, продължихме нататък. Пазачът отвори портата с двойно резе, високо приветства с добре дошли семейство Сантер, които ни поведоха по стар път, който минаваше покрай брези, дъбове и тисови дървета и водеше нагоре към къщата.