Пол Дохърти - Убийствата на Граала

Из тамошното ниско, равно поле, което се намира доста под морското равнище, дърветата растяха нарядко. Абатството изглеждаше внушително и величествено — истински дворец, опасан с високи стени. От едно неголямо възвишение сър Джон Сантер ни посочи параклиса, църквата на абатството, манастирските сгради, голямата зала, кухнята, странноприемниците и градините, неузнаваеми под сипещия се сняг.

Въображението ми обаче завладя не друго, а прочутият Тор — извисяващият се над абатството хълм, който приличаше на насочен към небесата пръст. Малката църква, издигната на самия му връх, беше сякаш най-подходящото място за среща между Бог и човека. Сякаш абатството беше шедьовър, създаден от човека, на който Бог беше отговорил с Тор. Сред тази равнина хълмът приличаше на онези високи места, споменавани в Библията, където древните патриарси са се изкачвали, за да побеседват с Йехова. Дори Мандевил и Саутгейт неохотно промърмориха колко са впечатлени. Двамата с Бенджамин можехме само да съзерцаваме безмълвно абатството, след което погледът ни се насочваше нагоре към Тор.

— Господа — заяви гордо Сантер, — това е Авалон. Островът от стъкло, островът на ябълките, последния дом на крал Артур. Някога — додаде той — земите в подножието на великия Тор били покрити с блата, мочурища и езера, но монасите пресушили блатата и превърнали земите тук в едно от Божиите чудеса.

Бях забравил за сипещия се сняг и пронизващия вятър.

— Какво е това? — посочих към внушителния Тор.

— Каквото виждате, мастър Шалот. Високо място — отвърна Сантер. — Почитано е като свещено още преди раждането на Христа. Древните племена идвали на поклонение до тук с лодки, начело със своя предводител — Кралят на рибарите. Разказват — той сниши глас, — че в хълма има подземия с ходници, зали и стаи, които древните използвали. Влизали по тайни пътеки и през тайни входове и или никога повече не излизали от там, или излизали с помътени умове, загубили разсъдъка си.

— А защо му е било на Артур да идва тук? — попита Бенджамин.

— За да намери изцеление — отвърна Сантер. — Тук винаги е имало манастир, но в онези незапомнени времена, когато всичко наоколо е било залято с вода, дотук са водели само тайни пътища. Най-голямата крепост на Артур се намира на север от тук в Кадбъри — там има огромен хълм, на който все още личат останките от внушителен замък. Според легендите мечът на Артур бил хвърлен в едно от езерата наоколо. Случило се, след като му донесли светия Граал прекалено късно, макар че го криели в манастира. Раните на Артур, получени в последната му смъртоносна битка с неговия племенник Мордред, са щели да бъдат изцелени, ако бе пил от Граала. Артур лежи погребан под абатството.

Сантер избърса снежинките от лицето си и ни огледа.

— Какви смразяващи кръвта легенди — намеси се Мандевил. Лицето му беше мокро от снега. — Да не забравяме, че сме тук по кралска поръка и че тъкмо легендите за това място погубиха Бъкингам.

След като изрече тези думи, той пришпори коня си и ние се заспускахме по пътеката към красивата порта от дялан камък на абатството. Пазачът на портата ни съпроводи до огромния вътрешен двор. Към нас забързаха монаси, заеха се с разтоварването на каруците и ни поведоха към обширна постройка за гости от бял камък. На приземния етаж имаше просторна дневна, над нея бяха стаите за гостите на абата. Прислужници взеха мокрите ни дрехи и ни поднесоха греяно вино с подправки, а след него — пръстени купи с месна гозба, която стопли ръцете ни и прогони студа от телата ни.

Настанихме се на столове, разположени пред огромно огнище. Чак когато си отдъхнахме, а багажът ни бе разопакован, абатът Робърт Биър дойде да ни поздрави, придружен от млад помощник-приор и други монаси от абатството. Биър беше слабоват, побелял мъж. Ръцете му бяха осеяни с изпъкнали вени. В едната държеше ръжен, а с другата се подпираше на помощник-приора. (Забележителен мъж беше Биър. Под негово ръководство се извършваше усилено строителство. Наследи го онзи нещастник, старият Ричард Уитинг, по негово време в манастира нахлуха хората на Кромуел. Ужасна смърт сполетя Уитинг. Абатството беше разграбено, богатствата му плячкосани, покривите разрушени и мястото, въздигнато за възхвала на Бога се превърна в свърталище на лисици и грабливи птици. Но стига съм говорил за разрухата!)

В онзи мразовит, снежен ден Биър и неговите събратя бяха изключително гостоприемни, но от изопнатото лице и присвитите очи на абата струеше тревогата и страхът му от всесилните Agentes , които беше приел зад свещените стени на абатството. Опитите му всячески да ни угоди будеха съчувствие и аз възненавидях Мандевил за безочието, което проявяваше докато раздаваше властно заповеди. Щяхме да пренощуваме, да натоварим багажа си на товарни коне и да продължим към Темпълкъм, такива бяха нарежданията му.