Пол Дохърти - Убийствата на Граала

(По онова време нямах ни най-малка представа за какво говори, като се замисля сега за онези събития, несъмнено е говорел за потомката на Болейн, изгряла като звезда след дебелия Хенри и за падението на Уолси.)

— Преди да тръгнете — продължи Агрипа, — в името на приятелството ни, ще ви дам следния съвет: Age Circumspecte .Действайте предпазливо! Бъдете бдителни!

После се завъртя на токове и напусна стаята.

В следващите няколко дни вече бяхме забравили съвета на Агрипа. Бенджамин беше все в мрачното настроение, което не го напускаше от екзекуцията на Бъкингам насам. Винаги щом му се удадеше възможност, грабваше парчета пергамент и започваше да шари по тях, да си мърмори под нос и да се почесва по главата.

Бях господар на себе си. Поднових скитосванията си из града, дори ми мина през ума да пообиколя старите си приятели, но близо до Уайтфрайърс някакъв мошеник ме разпозна. Вместо да ме поздрави най-сърдечно, както си му е редът, той си плю на петите, нетърпелив да продаде новината, че съм в града, на хора като Уолър и другите, на които дължах пари. Дребничка хубавица ми хвана окото и за няколко часа пак си бях старият Шалот, който си пилее времето, разказва най-невероятни истории и разсмива любовницата си в кръчмата и после на пухеното легло в стаята отгоре.

Чудно момиче беше тя! Очите й блестяха като седеф, умът й сечеше като бръснач и имаше най-красивите рамене, които някога съм виждал. И тя на свой ред си е отишла, защото дори златокосите момчета и момичета трябва да станат прах и пепел. Красива фраза. Мое творение е, но добрият ми приятел Уил Шекспир си я присвои. Такъв им е обичаят на писачите, през цялото време крадат думите от устата на хората.

Върнах се в Ричмънд ободрен и малко по-спокоен след любовната среща, а там Бенджамин ме помоли да придружа Саутгейт в събирането на провизии от Тауър. Съгласих се неохотно и без дума да разменим, ние се спуснахме по обгърнатата от мъгла Темза до зловещата крепост. Наложи се да изчакаме. В двора войската се подготвяше за пътуването си по море до някакъв забравен от Бога град в Ниските земи, където да вземе участие в една от безплодните и забравени вече войни на Тлъстия Хенри.

Дъртите негодници ще ви разправят врели-некипели как в сърцата им лумвал огън и кръвта им кипвала във вените, замирише ли на война: знамената плющят неуморно на вятъра; готовите за битка коне нетърпеливо рият земята с копита; смели млади мъже в блестящи доспехи, чиито лица греят от нетърпение да се хвърлят в битката; искри пробягват по острите мечове, шлемовете са украсени с пера. Пълни глупости! Така започва битката, но завършва с осакатени тела, отсечени крайници, а кръвта шурти като река. Зелената трева се превръща в ръждивокафява каша, реките са пълни с трупове.

Винаги се придържайте към бойните правила на стария Шалот! Първо: при първия сгоден случай си плюйте на петите! Второ, ако не е възможно да офейкате — предайте се! Трето: не забравяйте, че доброволците не доживяват да си приберат надницата! Знам какво говоря! Участвал съм в твърде много битки и в битка загубих и момчето си, единствен син от третата ми съпруга. Бях му дал името Бенджамин, защото изобщо не приличаше на мен — прогнил мошеник, а напротив — беше висок и благороден. Смело сърце носеше, мили Боже. Отиде в Ирландия под командването на Есекс и загина в тресавищата на Антрим. Липсва ми и досега, Господи! Прави са били гърците: любимците на Бога умират млади. А щом е така, аз ще остана върху проклетата земя вовеки веков!

В онзи далечен есенен ден в Тауър младите мъже се готвеха за война. Ковачите бързаха да затегнат сглобките на доспехите, правеха шлемове, пики, мечове и всякакви други необходими средства за убиване. Младите мъже се упражняваха в прашните дворове, въртяха мечове един срещу друг или се упражняваха с копие на въртящия се стълб, чучелото с по една тояга от двата края, която халосва здравата по главата ония, които не са достатъчно пъргави. Верен на себе си, старият Шалот се държеше по-далеко от него, но на Саутгейт изглежда чучелото много му допадаше. Взехме, каквото ни трябваше, той се върна да види чучелото за последно и наруши презрителното си мълчание.

— Ще ми се сега да тръгвахме на война — изгледа ме със смразяващия си поглед, — а на теб, Шалот?

— И още как — излъгах. — Ден не минава, без да закопнея да повоювам.

Саутгейт се ухили.

— Стигнем ли Темпълкъм, ще ти се иска да бяхме отишли на война — той махна с ръка към облените в пот войници. — Те поне знаят кой им е врагът.