Пол Дохърти - Убийствата на Граала

— Тормози ме това — заявих аз, — че онази вещица, която вчера срещнахме, предрече тъкмо такава смърт. Помните ли, сър Едмънд? Смърт от огън, смърт от въже, от стомана и от вода, нали такива бяха думите й? И позволете да ви припомня, че проклятието беше отправено към всички нас.

Зловеща тишина се възцари след думите ми.

— Трябваше да накарам да ми доведат тази вещица! — изруга Мандевил.

— Вещицата не е виновна — намеси се плахо Рейчъл. — Тя каза истината. В тази къща има духове. Духовете на тамплиерите се скитат из проходите и галериите. Смъртта на Козма не е първата трагедия, която ни сполита в този дом.

Лицето й се изопна.

— Смъртта е отнасяла и други, нали, майко? — тя не дочака отговор. — Баща ми загина по време на езда. Слуги са се пребивали по стълбите. Една стара дойка се обесила в един от хамбарите. Един от градинарите беше намерен удавен в езерото. Самоубийства, така отсъди следователят на короната.

От мрачните думи на Рейчъл студ скова сърцата на всички ни.

— Истина ли е това? — обърна се Бенджамин към родителите й.

Сантер кимна. Разстроена, лейди Биатрис потри лицето си с ръце. Не беше останала и следа от леденото й самообладание.

— Да — отвърна тя с неохота. — Мнозина твърдят, че в тази къща има духове. Обикновените хора не обвиняват мен или съпруга ми за горчивата участ на Бъкингам, но казват, че тази къща е имала зловещо въздействие върху съдбата му. Понякога ми се ще да запаля това имение и да го оставя да изгори до основи!

— Е, за това никога не е късно! — заяде се Саутгейт.

— Глупости! — отвърна Бенджамин. — Да, признавам, изглежда сякаш сме попаднали в ада. Борим се, както би казал свети апостол Павел, срещу невидим враг. Около нас може и да има призраци, но има и убийци. Смъртта на Козма е свързана по-скоро с човешка ръка, отколкото с проклятия, вещици и призраци.

Усмихна се леко към Рейчъл.

— Но трябва да призная, че старата вещица показа удивителна пророческа дарба. Сър Едмънд Мандевил има право за това, че трябва да бъде доведена тук и разпитана. Първо обаче нека се уверим, че никой не е влизал в стаята на Козма.

Немият Деймиън настойчиво следеше устните на господаря ми. Задърпа ме за ръкава и посочи съпругата на Сантер.

— Лейди Биатрис, влизали ли сте в стаята на Козма? — попита Мандевил.

— Да, по-рано през деня. Аз съм господарката на тази къща и исках да се уверя, че всичко е наред.

— Както сторих и аз — обади се и Сантер. — По същите причини.

— Видях да влиза някаква прислужница — заяви Саутгейт. — С кестенява коса и бяла прилепнала шапчица. Носеше постели и завивки.

— Трябва да е била Матилда — отвърна сър Джон. — Тя обаче е само едно просто селско момиче, доста празноглаво. Въпреки това ще я разпитам.

— Не мисля, че някаква прислужница би замислила убийство. Сър Джон, колко продължи снощната вечеря?

— Около два часа.

Бенджамин се загледа в повърхността на масата.

— Първи си тръгна Роджър, после вие, мастър Саутгейт, лейди Биатрис и сър Джон ви последваха. Последни бяхте вие, сър — посочи с пръст Мандевил — и двамата ви служители.

— А вие кога си тръгнахте? — попита Саутгейт.

Бенджамин се изчерви.

— Не съм си тръгвал. С лейди Рейчъл останахме тук. От библиотеката на баща си тя донесе книга с всички легенди за крал Артур, копие на „Артур Британски“ на Малъри и „Рицарите на кръглата маса“.

Сърцето ми застина и аз прехапах устни, за да скрия разочарованието си. Рейчъл улови погледа ми, ала по всичко личеше, че я интересувам не аз, а моят господар.

— Какво намеквате? — попита Мандевил.

— Нищо. Просто искам да разбера дали някой е влизал в стаята на Козма.

Всички в хор отрекоха да са влизали там. Мандевил се изправи и взе плаща си, който беше преметнал през облегалката на стола.

— Щяхме да идем до Гластънбъри днес, но първо трябва да приключа с тази неприятна задача. Сър Джон, ще ми е необходим някакъв сандък, който да послужи като ковчег за горкия Козма. Може да го оставите в параклиса на имението си и вероятно утре, на път към Гластънбъри, ще можем да го оставим в църквата на селото. Имам и да напиша няколко писма. Негово величество кралят няма да остане доволен от известията, които ще му пратя. Мастър Саутгейт, идвате ли?

Двамата шпиони се оттеглиха, следвали от безмълвния, неутешим Деймиън.

Лейди Биатрис и Рейчъл поднесоха тихо извиненията си и също напуснаха масата, сър Джон се протегна, измърмори, че цялата тази работа е много мръсна, но делата в имението се нуждаят от неговото внимание.