Пол Дохърти - Убийствата на Граала

Бенджамин отпи от чашата си.

— Но кой или защо, или как? — добави той — Отговорът на тези въпроси си остава загадка за мен; а и за вас, сър Едмънд.

— Както казахте, вратата е била залостена, никой не е влизал в стаята и огънят е трябвало да убие бързо Козма, без да му даде възможност да се измъкне, както и без да засегне другиго. Идете и огледайте стаята. Таванът е измазан и за да плъзне по него огън, са необходими часове. Стените и подът са каменни. В други къщи пламъците биха тръгнали нагоре, но не и тук. Убиецът го е знаел!

— Но леглото и постелите в него — намесих се аз (старият Шалот трябваше да изкаже безполезното си мнение) — трябва да са били сухи и възпламеними като прахан.

— А защо Козма не е станал от леглото? — попита Сантер.

— Защото е бил тежко ранен — отвърна Бенджамин и се запита: — Но как?

Поклати глава.

— Мислите, че е бил убит, така ли?

— Да, казах вече, но…

Празната чаша на Мандевил издрънча по масата. Пратеникът на краля впери обвинителен поглед към Сантер.

— Кой е престъпникът, тъкмо това трябва да открием!

Сър Джон изблъска стола си назад, лицето му беше почервеняло от яд.

— Обвинявате ли ме, сър Едмънд, или обвинявате член на моето семейство, може би някого от прислугата? Ако е така, кажете го! — той дишаше тежко. — Не забравяйте къде се намирате, сър Едмънд. Това не ви е Лондон, а югозападна Англия. Тук спомените не умират лесно. Едуард Стафорд, последният лорд Бъкингам, беше много обичан и почитан, запомнете това. Не съм в състояние да гарантирам верността на всеки местен жител, също както негово величество кралят или кардиналът не могат да са сигурни във верността на всички поданици на короната.

— Второ… — Сантер замълча, за да намери подходящите думи.

— Продължете, не спирайте — подтикна го Саутгейт с копринен глас. Негодникът се забавляваше искрено.

— Второ — припряно продължи Сантер, без да обръща внимание на предупредителния поглед на съпругата си, — из тези места спомените за тамплиерите все още са живи. По времето, когато те са владеели тези земи, на тях са гледали като на вълшебници, които носят благоденствие на своите владения. Почитали са ги като лечители, добри стопани, вещи в земните и небесните тайнства. Мислите ли — той погледна Мандевил в очите и аз се възхитих на смелостта му, — наистина ли мислите, сър Едмънд Мандевил, че хората, които живеят из тези земи, не знаят истинската причина, която ви е довела тук? Или че не се досещат какво търсите, както и че не са разгадали намерението ви да заличите и най-дребната следа от древния монашески орден? Да не забравяме, че на тях им е известно и участието ви в унищожението на лорд Бъкингам, както аз съзнавам своето, Бог ми е свидетел!

— Да не би да изразявате съпричастие към мъртвия лорд? — обвинително рече Саутгейт.

— Не, сър! Не това означават думите ми! — ревна Сантер. — И моля, не влагайте друг смисъл в словата ми. Лорд Бъкингам дойде тук. Седя на същата тази маса, а щом си тръгна, дойдоха вашите пратеници — онези две създания, и ме заразпитваха какво е говорил. Казах истината. Останалото е ваше дело.

Сантер придърпа стола си отново към масата.

— Бог знае — заключи той примирително, — че и моите ръце може да са опръскани с кръвта на лорда.

Погледът му обходи залата и продължи:

— Не съм тукашен. Роден съм в Хемпшир — Сантер здраво стисна ръката на съпругата си. — Ожених се за лейди Биатрис, тя прие моето име, а аз — нейния дом. Дойдох тук с намерението да бъда добър стопанин, както и най-верен слуга на краля! Помислете върху думите ми, сър Едмънд, преди да седнете на масата ми и да започнете да отправяте намеци за това, кой е виновен за смъртта на вашия служител! Не съм аз, нито някой от моите хора, Бог ми е свидетел!

Саутгейт се изсмя. Мандевил потри намръщеното си лице, сякаш премисляше какво трябва да направи.

— Господа — намеси се дипломатично Бенджамин, — преди да започнем с присъдите, трябва да признаем, че сър Едмънд говори самата истина. Лорд Бъкингам е родом от тези земи. Дойдохме тук с намерението да разнищваме легендите, които са част от душата на тези места. Сър Едмънд Мандевил, размислете върху думите, които чухте. Възможно е двамата ви агенти, Колкрафт и Уорнам, да са били проследени до Лондон и убити там от хората на херцога или от тези тайнствени тамплиери. Сър Джон не може да отговаря лично за верността на всеки от своите подчинени, а колкото до смъртта на Козма, Бог да го прости, тя си остава загадка.