Пол Дохърти - Убийствата на Граала

— Може нещичко да й е станало известно от някой доверен разговор между брат и сестра, и то да ни е от полза.

— Тръгваме към Уотлинг Стрийт, така ли?

Бенджамин се засмя.

— И към затвора Нюгейт.

Трябваше ни позволението на доктор Агрипа, за да излезем, но само до час вече плавахме в една баржа срещу течението. Денят беше студен, но прекрасен. Слънцето сияеше върху синьото небе, ледената вода беше гладка и се усещаше, че ни заобикаля Лондон: зелени поля, овощни градини, крясъците на лодкарите и на децата, които играеха с колела по речния бряг. Внезапно ме обзе мъка по дома, макар още да не бях напуснал града, вътрешно се вбесих на онзи кучи син, краля и неговите подмолни планове.

Спряхме при Ийст Уотъргейт и тръгнахме нагоре по Найт Райдър Стрийт. Кратката ни разходка из Лондон — и най-вече из кръчмите „Бдението на гарвана“, „Библията и лебеда“, „Кракът и седемте звезди“, скоро ме разведриха. В споменатите кръчми седяха пияници, чиито чаши бяха пълни с „небесна храна“ или „драконово мляко“, а из въздуха се носеше уханието на сладкишите със стафиди и шафран, които се печаха в готварниците.

Сутринта преваляше и много от чираците и продавачите на сергии си бяха дали кратък отдих, а доста от тях вече бяха съвсем пияни. На ъгъла на Олд фиш Стрийт, пред кръчмата „Главата на Смъртта“, група чираци бяха съвсем погълнати от шумното състезание по оригване. Държах очите си отворени на четири да не би да се появи някой от старите ми приятели, най-вече златаря Уолър, но дори и така вниманието ми се отклоняваше от гледката на чираците, които подхвърляха кепетата си и се провикваха за клиенти, към високомерните градски сановници, облечени в обточените си с кожи мантии, красавиците на нощта — скъпоплатените куртизанки, облечени в копринени рокли и с воали, покрити с цветя. Последните без капчица свян кръстосваха надлъж и нашир улиците и повдигаха изскубаните си вежди, щом погледите им паднеха на някой младок или кавалер, изглеждащ великолепно в жакет с подплънки и с тесни, прекалено щедро издути на слабините панталони.

Минахме напряко през няколко улички. Минувачите по тях не бяха така изискани: някаква проститутка стоеше пред жилището си, повдигнала поли над тава с жарава. Върху горящите въглени беше поръсила сяра и лек парфюм. По-нататък аптекар се опитваше да продаде на своите клиентки, до една от занаята, лек срещу френската болест, направен от свинска мас, сяра, дървени кори и живак, смесени с гъста меласа.

Господарят ми, разбира се, вървеше безгрижно като дете и се налагаше да държа далече от него търсещите повод да се сбият някогашни войници, които търсеха лесен начин да отмъкнат нечия кесия, странните „Авраамови люде“ 11 11 Секта просяци, наречена така по името на една от сградите в „Бедлам“ — тогавашната лондонска лудница. — Бел.прев. , които танцуваха голи и се преструваха на луди, други просяци, които молеха за пари, а на онези, които бяха достатъчно глупави да им протегнат ръка, щракваха конски букаи. Веднъж сложили букаите, просяците не освобождаваха жертвите си, докато не получеха кесиите им.

Врявата стана още по-силна, щом свърнахме по Тринити — по улицата минаваше каруца с шайка разбойници. На вратовете им бяха окачени надписи, от които се разбираше какво е престъплението им. Разбойниците се оказаха крадци, усвоили умението с дълга кука да измъкват през прозорците на къщите всякаква по-ценна покъщнина — завивки, нощници и гърнета. (Тъкмо заради разбойници като тези са започнали да се ширят легендите, че гоблини и елфите крадат подобни вещи.) Цяла такава банда беше заловена и сега тълпата изливаше яростта си върху тях, замеряйки ги с развалени яйца, а домакините изливаха нощните гърнета от горните етажи на къщите. Отзад на каруцата седеше окован младеж, твърдял, че е свещеник. По гърба му имаше рани от побоя, отрязаните връхчета на ушите му кървяха, а пристегнатият на врата му надпис изреждаше лъжите и измамите му.

Най-после стигнахме пресечката, точно след „Свраката и короната“. На усойната, влажна уличка едно просяче ни посочи къщата, в която живееше мистрес Хопкинс. Домът беше висок, с тясна фасада, на три или четири етажа. Капаците на прозорците, по които и малкото останала боя се лющеше на едри парцали, бяха затворени. Вратата беше разкривена, но за наша изненада се оказа отворена и резето не беше спуснато. Потропах шумно и извиках. Още тогава имах предчувствие, че ни дебне опасност, заплаха. Знаци, познати на стария Шалот: настръхналата коса на врата, свит стомах, капчици пот, избили по челото, както и онзи неописуем порив към бягство.