— И после? — попита Бенджамин.
— Установихме — продължи Мандевил, — че Хопкинс често е предавал съобщения до някой си мастър Таплоу, в Лондон. Лютеран и шивач, Таплоу е имал връзки с определени благородници, които на свой ред са пращали съобщения до лорд Бъкингам относно случващото се в кралския двор и в града. Понастоящем мастър Таплоу е в затвора Флийт. Направил е самопризнания, че в писмата, които Бъкингам е писал до него, а Хопкинс му носел, били описани намеренията на херцога предател да открие свещените реликви и да ги използва за организирането на кръвопролитен бунт срещу краля. Открихме писма с подобно съдържание. Бъкингам беше обезглавен, Таплоу ще увисне на бесилката, а Хопкинс вече плати за престъпните си деяния.
— Чиста работа, чиста работа — измърмори под носа си Бенджамин. — Ами каква е тази история с тамплиерите?
Уолси, който не сваляше поглед от племенника си, махна с ръка, за да въдвори тишина и зашепна на ухото на краля. Хенри, който до този миг лакомо поглъщаше с очи Рейчъл Сантер, повдигна рунтавите си вежди, ухили се самодоволно и кимна.
— Прескъпи ми племеннико — започна на свой ред Уолси, — тамплиерите са били орден от монаси-воини, посветили се на защитата на Светите земи. Натрупали огромни богатства в тази и в други страни. На 13 октомври, петък, 1307 година всички тамплиери във Франция били задържани под стража, земите им били отнети, а богатствата конфискувани в името на крал Филип IV и с благословията на папа Климент V. Подобни арести е имало и в тази, и в други страни. Част от тамплиерите оцелели. Спасили се с бягство през Ла Рошел, други са изчезнали в неизвестност, намерили убежище най-вече в Шотландия, където получили закрила от Робърт Брус 9 9 Робърт Брус (1274–1328) — през 1306 г. провъзгласен за крал на Шотландия. Под негово командване шотландските войски разбиват англичаните в битката при Банокбърн, в резултат на което Шотландия възвръща своята независимост. — Бел.прев.
. Тамплиерите се заклели да отмъстят на всички кралски династии, които са взели участие в това предателство, а между тях са и онези, които носят короната на Англия. До ден-днешен тамплиерите имат следовници, изповядващи техните стремежи и са обединени в тайни братства — Уолси замълча и се подсмихна. — Думата „братство“ не трябва да се приема в истинския си смисъл. Някога тамплиери са били само мъже, положили клетва за безбрачие, но днес знаем, че обществото им включва както духовници, така и светски лица, млади и стари, омъжени и безбрачни, мъже и жени, англичани и французи, благородници и простолюдие. Има хора, които твърдят, че принцовете от династията Йорк, враговете на наше величество краля, вероятно са членове на това братство.
Уолси млъкна, понеже кралят се размърда на стола си. Кардиналът беше бръкнал в отворената рана на Хенри — потомъкът на дребен уелски благородник ненавиждаше всеки намек за по-основателните претенции на принцовете от рода Йорк върху короната и преди да умре (в дневниците си съм оставил не едно доказателство), дъртият му кучи син успя да унищожи и последния потомък на този род.
— Хопкинс — блъсна настрани чашата си Уолси — вече призна, че тайно се е присъединил към тамплиерите. Каза, че негови съмишленици имало и сред приближените на краля.
Свинските очички на Хенри проблеснаха към нас, седналите около масата, и по тялото ми запълзяха тръпки.
— Кардиналът има право — тихо, но съвсем ясно каза той. — Сред приближените ми има членове на това тайно братство, това гнездо на предатели, тук, в кралския двор. И ако може да се вярва на мастър Хопкинс, те също издирват Граала и меча Екскалибур. Бъкингам — изрече името му, сякаш се изплю — несъмнено се е числял към това сборище, а нашите доверени агенти, Уорнам и Колкрафт, платиха с живота си за верността си към своя крал.
Хенри удари с юмрук по масата.
— Но стига вече! — той насочи пръст към Бенджамин и мен. — Ти, мастър Даунби, и този, когото наричаш свой слуга, ще отпътувате за Гластънбъри с верните ми слуги Мандевил и Саутгейт. Ще отседнете в Темпълкъм. Ще разнищите до край делата на тези предатели и ще откриете за мен, вашия крал, Граала и меча на Артур. Ясно ли е?
— Ваше величество, имам няколко въпроса?
— Нека ги чуем!
— Прескъпи ми чичо, кое ви кара да мислите, че тамплиерите са толкова дейни на югозапад? — попита Бенджамин.
— Те са дейни навсякъде — отвърна Уолси. — В Мадрид, в Рим, в Париж, в Лондон, но най-вече в югозападната част на Англия. Старите спомени умират бавно, особено из земите, които някога са били притежавани от тамплиерите, какъвто е случаят с именията на Сантер.
Читать дальше