Пол Дохърти - Убийствата на Граала

Хенри изглеждаше опасен, дори както се беше проснал начело на масата, дебелите му пръсти потропваха по масата и от движението им пръстените по тях потракваха по дървото в мъртвешки барабанен ритъм. Уолси седеше зад него, накипрен както обикновено в пурпурна коприна, с подстригана и намазана с благовония коса. Топчестото му лицето беше непроницаемо.

— Влезте! Влезте! — подкани ни негово преосвещенство и посочи към двата стола в противоположния край на масата. — Прескъпи ми племеннико, най-после се срещаме. Струва ми се, познаваш всички присъстващи?

Кардиналът махна с ръка към присъстващите.

Отляво на краля седяха Мандевил, Саутгейт и двамината им служители с вид на призраци. Срещу тях на масата, от страна на Уолси, разтревожени от среднощната среща, седяха семейство Сантер. Прелестната Рейчъл също присъстваше.

— Срещали ли сте се вече?

— Прескъпи ми чичо — отвърна му Бенджамин, — не сме се срещали единствено с теб.

Уолси долови упрека и се засмя.

— Държавни дела, държавни дела, прескъпи ми племеннико — отблъсна стола си назад и прекоси стаята. Надвеси се, сграбчи Бенджамин за раменете и го разцелува горещо по двете страни. — Бъди нащрек! Бъди нащрек, скъпи племеннико! — дочух шепота му. — Подчинявай се на краля безпрекословно.

Отдръпна се, усмихна се пресилено и се върна на мястото си до краля. (Иисусе, какъв лукав кучи син само беше! Ненаситните пипала на Уолси се вряха в чинията на всеки. Толкова мазен беше, че когато настъпи Апокалипсисът и пламъците на ада обхванат света, той ще гори още седмица, след като всичко друго е станало прах и пепел. Помнете ми думата!)

— Мастър Даунби — викна кралят, — желаете ли вино?

Щракна с пръсти и Агрипа изникна от мрака. (Само Господ знае къде се беше спотайвал през изминалите два дни.)

Добрият доктор сложи по чаша пред двама ни, напълни ги с вино и се върна обратно до вратата. Улових предупредителния му поглед, но нямаше защо да предупреждава стария Шалот. Дивият заек може и да имаше повече кураж от мене, затова пък умът ми сечеше по-бързо и от бръснач. Тлъстият Хенри също не ме изпускаше от очи.

— Небивала чест за вас, мастър Шалот. Изменниците не са добре дошли в покоите ни — ония, които си позволяват да убиват в наше присъствие.

— Ваше величество, предизвикаха ме.

Уолси се надвеси над рамото му и зашепна в ухото му. Хенри се ухили. Кралят щракна презрително с пръсти към мен. Като някакъв самодоволен свещеник, поучаващ глуповат енориаш, Уолси се усмихваше угоднически.

— Мастър Шалот — изрече с мъркащ глас кардиналът, — каква радост е отново да се срещнем с вас.

Притесних се още повече и набързо огледах стаята. Прозорците до един бяха със затворени капаци и нито една от факлите по стените не гореше. В мрака се раздвижи тъмна сянка и аз разбрах, че Агрипа не изпуска от око нищо и никого. Уолси кимна на краля, плесна с ръце и се приведе над масата. Господи, рекох си, здравата загазих.

— Скъпи племеннико, присъствахте ли на екзекуцията на Бъкингам?

Кралят подсмръкна и закри очи с дантеления си маншет.

— Скъп приятел — намеси се той — човек, скъп на сърцето ми. Как е могъл да предаде своя приятел и крал?

Седях и наблюдавах дебелия лицемер, а в същото време Уолси състрадателно го потупваше по ръката. Измежду всички актьори, чиято игра съм наблюдавал, старият Хенри беше един от онези, надарени с ненадминат талант. Лееше сълзи с бързината, с която изливаше бирата в гърлото си. Актьорските му изпълнения бяха на недостижимо ниво и съвсем правдоподобни. Само дето аз бях наясно колко покварено е сърцето му.

— Бъкингам беше предател — високо заяви Уолси — и смъртта беше участта, която заслужаваше. Прескъпи племеннико, Хопкинс беше подложен на разпит в Тауър и вече ти е известна прословутата гатанка. Как беше? А, да:

— Да — промърмори той, — колко хитро.

— Агрипа я е открил — остро отговори Бенджамин.

— Да, да, той я е открил — измърка успокояващо Уолси, — но нека сега видим с какво разполагаме. Владенията на Бъкингам са в графствата Съмърсет, Девън и Дорсет в югозападната част на страната и се разпростират по протежение на уелските блата. Във вените му течеше кръвта на династията Йорк, а историята на рода му е пълна с предателства. Баща му също свърши на дръвника. А синът се е набъркал в предателство, когато е отишъл в Темпълкъм… — Уолси стрелна с поглед сър Джон Сантер. — Може би вие, сър, ще продължите по-нататък?