Пол Дохърти - Гнездо на усойници

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Дохърти - Гнездо на усойници» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2006, ISBN: 2006, Издательство: Еднорог, Жанр: Исторический детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Гнездо на усойници: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Гнездо на усойници»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Роджър Шалот, авантюрист и интригант, оцелял благодарение на лукавия си ум в бурните времена, белязали управлението на династията Тюдор, си спомня своите приключения...
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби - млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв.
Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля - Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция заедно с опечалената фамилия на пратеника, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима - но действителността се оказва убийствено различна...
"Увлекателна историческа мистерия... Шалот е великолепен образ, блестящ мошеник и самохвалко, типичен за епохата на Тюдорите".
Таймс   

Гнездо на усойници — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Гнездо на усойници», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Влязохме във Флоренция през една странична врата и за моя изненада, вместо да се отправим към Смраднята, брат Серафино ни поведе към седалището на Братята на Милосърдието, които внимателно и нежно пренесоха Бенджамин по тъмните коридори до стая с белосани стени. Господарят на Осмината дойде с нас и направи нещо съвсем неочаквано — стисна ми ръката!

— Довиждане, мастър Шалот — той се засмя тихо на изненадата ми. — Ти се боеше от най-лошото, нали, англичанино? Не си в опасност, а имаш и могъщи покровители — той пъхна палци в колана си и леко наклони глава. — Странен човек си, Шалот. Смятах те за страхливец.

— Такъв съм си — отвърнах. — Кълна се, че във Флоренция се бих повече, отколкото когато и да било в живота си.

Брат Серафино се засмя и тръгна към вратата. На прага спря и ме погледна с лукава усмивка.

— Мастър Шалот, ако някога се върнеш тук, трябва пак да ни погостуваш!

Показах му среден пръст, но вратата вече се затваряше. Братята се бяха събрали около леглото на господаря ми и оживено разговаряха. Потърсиха пулса на шията му, повдигнаха клепачите му, подушиха дъха му. Бог ми е свидетел, добри хора бяха — някои от най-опитните лекари, които съм виждал. Един от тях леко ме потупа по китката и се усмихна.

— Тревожи се не — каза той.

— Искаш да кажеш, не се тревожи?

— Si, и това също.

Донесоха някакви отвари, които миришеха на конска пикня и ги изляха в гърлото на Бенджамин. После отстъпиха и един от тях поднесе пред лицето му купа. Господарят ми се размърда и се обърна рязко настрани. Повърна така силно, както аз, когато бях препил в кръчмата „Бесилото“ край Ипсуич. Уплаших се, но братята бяха много доволни. Гледаха съдържанието на купата, сякаш в нея имаше купчина рубини и диаманти. Дадоха му още една доза от отварата и той пак повърна. Стаята замириса отвратително, но братята подскачаха ентусиазирано от крак на крак, доволни, че стомахът му се е пречистил. Потретиха процедурата и господарят ми започна да проявява признаци на пробуждане. Оставиха го малко да си почине, после донесоха нова чаша. Долових аромата на вино, подправено с нещо. Насила изляха и нея между устните му. Господарят ми я изгълта, падна назад и захърка, сякаш беше съвсем здрав. Един от монасите, плешив, с весели очи, погледна към мен. Напълни отново чашата и ми я подаде, аз я изпих и в следващата минута спях дълбоко.

На другата сутрин ме събуди Бенджамин. Очите му бяха подпухнали, но изглеждаше здрав.

— Роджър, спиш като пън! — пошегува се той. — За бога, човече, кажи какво стана!

Разтърках очи, изправих се и го погледнах.

— Ти си се оправил, господарю.

— Да, благодарение на теб. Хайде, разкажи ми всичко.

Но беше невъзможно да разговаряме, защото добрите братя се върнаха, за да поздравят себе си и нас. Отведоха ни долу в трапезарията и ни нахраниха с най-вкусното задушено, мек бял хляб и леко бяло вино, в което, както усмихнато се заклеха, нямаше никакви отвари. Бенджамин беше ненаситен. Докато се хранеше, му разказах какво се беше случило. От време на време той спираше и задаваше по някой въпрос. Когато свърших, остави лъжицата си, облегна се с лакти на масата и ме погледна.

— Не помня много — каза. — Джовани дойде в стаята ни. Каза, че отворили ново буре фалернско и трябвало да го опитам. Така и направих. Но не изпих цялата чаша, защото миришеше необичайно. Джовани ме наблюдаваше с любопитство. Попитах го какво има. Той изглеждаше уплашен, отстъпи една крачка назад и каза, че лорд Енрико се е върнал — Бенджамин сви рамене. — След това нищо не помня. Лежах на леглото. Знаех, че съм направил ужасна грешка. Помня само, че ти влезе. Носеше ли някого?

— Мария — отвърнах тихо.

Тъга забули очите му.

— Бог да я прости! След това помня, че ме взеха и ме понесоха надолу по стълбите. Видях труп на жена, която лежеше там като убито куче.

— Беатриче — обясних.

— След това — продължи Бенджамин — пак изпаднах в забрава. Докато не се събудих тази сутрин, чувствайки известна слабост и гладен като вълк. Видях над себе си братята, които бърбореха като свраки и сочеха към теб с тъжни очи и лица. Клатеха глави и цъкаха с езици. Мили Боже! — Бенджамин скри лице в ръцете си. — Изобщо не предполагах, че Енрико ще направи това! Планирах да се изправя срещу него, когато се върнеш — той поклати глава. — Подцених омразата му и жаждата за отмъщение! — Той стисна ръката ми. — Роджър, никога няма да забравя това, което стори. Ти се държа изключително смело!

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Гнездо на усойници»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Гнездо на усойници» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Гнездо на усойници»

Обсуждение, отзывы о книге «Гнездо на усойници» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x