Пол Дохърти - Гнездо на усойници

— Просто имах късмет! — отвърнах горчиво. — Кога ще можем да се приберем? — Огледах белосаната трапезария. — Братята са добри хора, но…

— Скоро, Роджър — каза Бенджамин. — Съжалявам за тези ужасни, ужасни убийства!

(Господарят ми никога не забрави събитията от вила Албрици и не можа да си прости. Но така помъдряваме, вглеждайки се в миналите си грешки. А и какво можехме да направим? Енрико бе си поставил за цел да убие всички от семейство Албрици. Въпреки това споделях мъката на господаря ми. Всяка пролет, когато времето се обърне, плащам да отслужат литургия за нещастните души. А Мария? Тя беше нещо различно. С нея умря и малка част от мен!)

— Ние се оказахме прави, господарю — ободрих го. — Енрико беше убиецът. Но той няма нищо общо със смъртта на Борели. И не е знаел за картината.

— Не — разсеяно каза Бенджамин. — Сигурно си прав. Още сме на тъмно, Роджър, и играта не е приключила.

Изстенах, но господарят ми се оказа прав. Няколко часа по-късно, докато седяхме на сянка в градината на манастира, онова испанско изчадие, негово преосвещенство кардинал Джулио Медичи, владетел на Флоренция, изпрати хората си да ни вземат. Очакваше ни, както преди, в своите разкошни и просторни покои с изглед към площада. Но този път не беше толкова любезен. Седеше зад писалището на високия си стол с тапицирана в пурпурно облегалка като коронована особа. Приличаше на красив сокол, който се чуди дали да нападне.

— Капитанът на стражата ми — започна той — е бил във вила Албрици. Из цяла Флоренция се носят новините за убийството им.

— Убиецът беше Енрико — каза му господарят ми.

— Да, знам — отвърна кардиналът.

— Енрико смяташе — продължи Бенджамин, — че синьор Франческо Албрици и брат му Родриго стоят зад убийството на баща му. Как може да е узнал това, твое преосвещенство?

Кардиналът го изгледа заплашително.

— Какво каза, англичанино? — тихо попита той.

— Някой му е казал — енергично каза Бенджамин, — че семейство Албрици са били убийците и са взели изумруда от тялото на баща му. А после го крили, докато не го подарили на крал Хенри.

Кардиналът неспокойно се размърда на стола си.

— Но този изумруд, твое преосвещенство — Бенджамин посочи картината на стената — е същият, който носиш на този портрет, завършен няколко години или дори само няколко месеца след смъртта на бащата на Енрико. От малкото, което знам — Бенджамин скръсти ръце — бащата на Енрико отишъл в Рим, за да купи скъп изумруд от един източен търговец. Сигурно си спомняш, твое преосвещенство, че по онова време Рим е бил управляван от твоя чичо, папа Лъв X. Както и да е, бащата на Енрико бил убит и големият изумруд изчезнал. Чудя се дали…

Кардиналът се пресегна през писалището и почука с пръст по него.

— Да, аз дадох изумруда на синьор Франческо Албрици — рязко каза той. — И му наредих да не казва на никого откъде го е взел, а да го обяви за част от семейните съкровища — той разпери ръце и се облегна. — Поне това можех да направя. Синьор Франческо щеше да похарчи много сребро за пътуването си до Англия. Не можех да очаквам сам да купи скъпия подарък. — Но — той вдигна показалец — вие нямате доказателство, че това е бил изумрудът, взет от бащата на Енрико.

— Твое преосвещенство е прав — усмихна се господарят ми. — Нямам никакви доказателства, само предполагам. Не те и обвинявам, че имаш пръст в ужасното убийство в Рим преди толкова много години. Въпреки това ще спомена, че скъпоценностите никога не са били намерени. Странно е, че си дарил такъв скъп камък на лорд Франческо, за да го подари, на нашия благороден владетел. Може би е просто съвпадение, че именно този жест сложи началото на убийствата в семейство Албрици. Все пак, какъв друг мотив имаше Енрико за тази касапница, освен отмъщението? — Бенджамин се размърда на стола си. Беше изпълнен с ярост към облечения в коприна демон, който тъй спокойно седеше срещу нас. — Затова — продължи той — се връщам към първия си въпрос. Кой би казал на Енрико всичко това? Със сигурност е бил човек с власт, някой, който има достъп до много тайни. Енрико вече е бил възмутен, че са го принудили да се ожени за Беатриче. Може би е хранел смътни подозрения, които са били подхранени от тази влиятелна особа. Но се е нуждаел от по-убедително доказателство, за да бъде сигурен. Смятам, че това доказателство, твое преосвещенство, е бил изумрудът.

— Мога да наредя да ви арестуват за държавна измяна — промърмори кардиналът.