Пол Дохърти - Гнездо на усойници

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Дохърти - Гнездо на усойници» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2006, ISBN: 2006, Издательство: Еднорог, Жанр: Исторический детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Гнездо на усойници: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Гнездо на усойници»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Роджър Шалот, авантюрист и интригант, оцелял благодарение на лукавия си ум в бурните времена, белязали управлението на династията Тюдор, си спомня своите приключения...
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби - млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв.
Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля - Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция заедно с опечалената фамилия на пратеника, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима - но действителността се оказва убийствено различна...
"Увлекателна историческа мистерия... Шалот е великолепен образ, блестящ мошеник и самохвалко, типичен за епохата на Тюдорите".
Таймс   

Гнездо на усойници — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Гнездо на усойници», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Съмнявам се. Хората може да започнат да си задават въпроси. Все пак ти напълно унищожи две от най-влиятелните флорентински фамилии — фамилии, които никога не са приемали изцяло управлението на Медичите над Флоренция.

Кардиналът си позволи лека, суха усмивка.

— Не забравяй, че синьор Франческо подари и други неща на краля.

— О, да, картината на клетия Борели, поръчана от лорд Албрици.

В очите на кардинала затанцуваха дяволити пламъчета. Той се закани с пръст на Бенджамин.

— Бива те, англичанино. Много, много си добър.

— Не! — отсече Бенджамин. — Заради мен умряха други хора и вероятно никога няма да бъдат отмъстени. Не лорд Франческо е поръчал онази картина, а ти!

— Така ли? И защо да съм аз?

— Като услуга.

— За какво?

— Ако Рим каже „да“ — цитира Бенджамин, — и Англия ще каже „да“. Какъв беше тайният смисъл на картината, твое преосвещенство?

Кардиналът отметна глава и се изсмя. После леко потупа облегалките на стола си.

— Наистина не знам, англичанино. Сериозно ти казвам, нямам представа.

— Но Борели трябва да е знаел! — намесих се аз.

— Може би — сатанинското изчадие избърса сълзите от смях по лицето си. — Но за съжаление синьор Борели стана жертва на ужасно злодеяние. Мисля, че погребението му е днес. Бог да ни пази! — кардиналът въздъхна. — В днешно време има толкова много насилие! — Той погледна към часовника, който започна да бие. — Tempus fugit — промърмори той, — tempus fugit — после се изправи. — Приключихте работата си тук — изгледа ни сурово. — Ако имаш още въпроси, мастър Даунби, питай скъпия си чичо. Той ще ти отговори. — Джулио любезно ни побутна към вратата. — Ще откриете на двора оседлани коне и багажа си. Трябва да напуснете Флоренция веднага. До седмица ще бъдете на кораб за Англия. Помниш ли отговора за чичо си?

Бенджамин кимна.

— Тогава се постарай да му кажеш истината.

Точно се канехме да излезем, когато кардиналът тихо каза зад нас:

— Мастър Даунби!

Обърнахме се.

Той очерта кръстен знак във въздуха.

— Заповядай след година в Рим.

После се засмя тихо и иронично, а ние с Бенджамин поехме по галериите, докато излязохме на обления в слънчева светлина двор.

Група здрави прислужници с ливреите на Медичи ни очакваха. След час бяхме вън от Флоренция и под палещите лъчи на слънцето препускахме по крайбрежния път към най-близкото пристанище. Там останахме още един ден, преди водачът на ескорта да ни осигури места на генуезкия кораб, който заминаваше за лондонското пристанище. Чувствах се добре на борда и макар че облекчението ми се примеси с опасения, когато се отправихме към открито море, плаването ни мина леко. Не срещнахме галери на турски корсари. В Бискайския залив ни пресрещна буря, но като цяло пътуването ни беше безметежно. След три седмици времето стана по-хладно, морето се успокои и когато белите скали на Англия се появиха пред погледите ни, аз паднах на колене и благодарих на Бога. Беше ми дошло до гуша от измамния блясък на Флоренция. Не съм вярвал, че ще изпитам такова желание да се мушна в постелята в Ипсуич и да заспя блажено. (Е, поне докато пристигне млекарката.) Но Бенджамин беше мълчалив. Още страдаше заради избиването на семейство Албрици. От време на време се ядосваше открито на злината на Джулио Медичи.

— Не разбираш ли, Роджър — каза ми той горчиво на няколко пъти, докато стояхме, облегнати на релинга и гледахме как слънчевите лъчи танцуват по морската повърхност. — Не разбираш ли, че семейство Албрици може би са били невинни? Възможно е Медичите от Рим, дори самият кардинал да са отговорни за убийството на бащата на Енрико. От това са спечелили не само скъпоценностите, но и са премахнали от пътя си една влиятелна флорентинска фамилия. А после използваха Енрико, за да унищожат и Албрици.

— Но това не е всичко, нали, господарю?

— Да, и скъпият ми чичо знае останалото. Борели не е трябвало да стигне до Англия.

— Тогава защо ни изпратиха?

— За да предадем съобщение на лорд Джулио, да изразим гнева или предполагаемия гняв на нашия владетел от смъртта на Франческо Албрици. Ние сме само пешки, Роджър. Но в шаха, ако използваш пешките умело, можеш да вземеш офицер или дори цар.

Поехме по Темза и корабът акостира на Даугейт. Попивах с поглед гледките, миризмите и шумовете на Лондон. Беше сива и студена утрин, но за мен това беше раят на земята. Дори баржите, които изхвърляха боклук в реката, ми се струваха красиви, а след като слязохме на брега изненадах господаря си, защото паднах на колене и целунах кея. Не се радвах, само защото съм отново в Лондон. Бях доволен, че ще се отърва от удушвачи, саби и най-вече от звъна на метал в метал. Тръгнах направо за любимата си кръчма, където се настаних удобно в тъмното и вмирисано помещение, докато господарят ми продължи по реката, за да посети Джоана в манастира „Сион“. Изпих три литра бира и запях с група моряци. Дори тях успях да изненадам с мръсните песни, които знаех.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Гнездо на усойници»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Гнездо на усойници» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Гнездо на усойници»

Обсуждение, отзывы о книге «Гнездо на усойници» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x