Пол Дохърти - Гнездо на усойници

— Но как? — Енрико разтвори ръце. — Англичанино, караш много набързо. Каква е тази история с кардинала и камъка?

— Не ме лъжи! — изръмжах. — Изписано е на лицето ти. Какво искаш да ми кажеш, Енрико? Че би позволил убиецът на баща ти да се измъкне ненаказан? Че би го оставил безнаказано да убие баща ти и да вземе богатството и сина му?

Думите ми жилнаха Енрико. Ръката му заопипва масата. Кръвта ми се смръзна. Той беше идвал в трапезарията преди мен и беше приготвил виното. Къде беше арбалетът, с който беше убил Родриго? Енрико се изправи.

— Да приемем — каза той, чоплейки с пръст масата, — че кардиналът ми е представил доказателство — писмо, написано до него от баща ми преди много години, в което е изразявал страховете си от Албрици и техните амбиции. Да приемем, че кардиналът е имал списък с накитите и скъпоценните камъни, които баща ми е носел, когато са го убили и че кардиналът е доказал, че когато синьор Франческо Албрици е твърдял, че е бил другаде, всъщност се е криел в покрайнините на Рим. Да приемем, че съм видял това доказателство. Как би могло то да смрази сърцето ми и да пробуди пламенна страст към отмъщение! — Енрико се изправи и сложи лакти на облегалките на стола. Настроението му рязко се беше променило. — Но да предполагаш е едно, а да докажеш нещо е друго. Синьор Франческо беше застрелян с пушка.

— Глупости — отвърнах. — И ти, и аз го знаем. Не е имало пушка. Това е било заблуда — целта е била да потвърди, че макар да си бил близо до Албрици, когато е бил убит, не може да си убиецът. Не е било възможно да носиш аркебуз. По дрехите и ръцете ти не е имало петна от барут. А и как би могъл бедният късоглед Енрико да даде фаталния изстрел?

Станах, взех прашката от средата на масата и опънах дебелия кожен шнур.

— Но, разбира се, не е имало нужда от пушка, нали? Сложил си тук куршум от аркебуз и си го изстрелял право в целта от сенките на онази уличка — показах му как. — Не съм опитен в тези неща, но с прашка може да се стреля по-точно, отколкото с пушка, а ефектът е също така унищожителен. Нали така Давид е убил Голиат? Не използват ли овчарчетата от Тоскана прашка, за да прогонват вълците, дори да ги убиват? Нали ти, мастър Енрико, известно време си живял при тях?

Енрико тихо се засмя.

— Ами гърмежът, чут при смъртта на Франческо? А смъртта на Пренесте и Матео?

Бръкнах в кесията си и извадих фишеците, които Бенджамин ми беше дал.

— Флорентинците обичат фишеци — казах му. — Видяхме деца да ги използват в градината на една кръчма.

Приближих се, запалих фитила на пламъка на свещта и пуснах бомбичката на пода. Няколко мига чувах само пращене, после тя избухна с гръм, който отекна в трапезарията.

— Използвал си една от тях — казах — в тясната уличка на Чийпсайд. Лорд Франческо вървял бавно покрай сергиите. Погледнал през рамо къде е спряла дъщеря му. Извикал те. Ти си запалил фитила и фишекът гръмнал. Лорд Франческо вдигнал поглед и ти си стрелял с прашката. На борда беше още по-лесно. Бомбичката избухнала, горкият Матео, който седял до релинга, бил бутнат в морето. В градината на вила Албрици всички очи бяха приковани върху Пренесте и глупавия му спектакъл. Бог знае дали той можеше да те разобличи, но ти не си искал да рискуваш.

Побутнах леко чашата си.

— В градината беше тъмно, всички наблюдаваха Пренесте. Запалил си фитила от факлите и си хвърлил фишека встрани. Да стреляш с прашката едва ли ти е отнело повече от няколко мига. На светлината на факлите Пренесте е бил отлична мишена. Подбрал си добре момента. Фитилът горял незабележимо, докато ти си се прицелвал, и фишекът гръмнал в мига, когато си стрелял.

— Знаеш ли, Шалот — измърка злият негодник, — всички те смятахме за глупак с непохватните ти маниери и кривогледи очи — той прехапа ъгълчето на устната си. — Но ти не си глупак, нали? С острия си ум и способността да надушваш злините от теб би излязъл добър флорентинец — той въздъхна. — Но не и добър правник. Какви доказателства имаш?

— А, имам няколко — отвърнах. — Имам мотива — отмъщението срещу Албрици. Имаме несъмненото ти умение да стреляш с прашка. Както и факта, че ти си единственият оцелял.

Той сви рамене.

— Просто имах късмет. Всички слуги ме видяха да заминавам. Върнах се неочаквано и се наложи да убия убиеца, Джовани.

— Но дали господарят ти ще повярва? — подразних го аз. — Дали негово преосвещенство кардинал Джулио Медичи ще те подкрепи?

Това беше единственият път, когато видях следи от тревога по лицето на онзи злодей.