Пол Дохърти - Гнездо на усойници

— Ако исках — разговорливо продължи той, — можех да те убия, с щит или без щит. Не знаеш ли, мастър Шалот, че за разлика от Алесандро аз съм опитен дуелист.

Спрях на половината път надолу, за да овладея тръпнещия си стомах. Енрико беше толкова самоуверен! Ако останех, щеше да ме убие. Ако избягах, щеше да ме обяви за убиец, да събере местните селяни и да организира хайка, да ме задържи или да ме убие на място. Срещал съм много убийци, студени сърца, черни души, но Енрико беше от най-лошите. Беше започнал игра, в която единственият начин той да загуби беше аз да го убия. Но той беше сигурен, че в дуел би ме победил. Да можеше Бенджамин да бъде тук, като свидетел. Ами Господарят на Осмината? Нали хората му уж внимателно наблюдаваха вилата? Но какво щеше да стане, ако се намесят? На кого щяха да повярват? На мене или на Енрико? Стигнах подножието на стълбите. Енрико се усмихна и влезе в трапезарията. После посочи към масата на подиума.

— Запалих свещи, има и още вино.

Последвах го.

— Ти, мастър Шалот, седни в единия край. Аз ще седна в другия.

Той наля със замах вино в две чаши.

— Опитай го! — заповядах.

Енрико сви рамене, отпи жадно, напълни отново чашата и ми я подаде.

— Ами прашката?

Той пъхна ръка под наметката и хвърли прашката встрани.

— Добре, добре! — усмихна се Енрико, седна и ме погледна очаквателно. — Ето че сме сами, англичанино.

— Забравяш за Мария — отсякох аз. — И господарят ми. Вече не е упоен — добавих бързо. — Свестих го. Спи, но знае, че сме тук.

За първи път видях злобната му усмивка да изчезва за няколко мига.

— Кажи ми, мастър Шалот — каза той, — нещо повече за тези глупави или по-скоро безпочвени обвинения. Защо ми е било нужно да убивам?

— Всичко започнало преди много години — казах, — когато баща ти и чичо ти били убити в Рим. Били там, за да купуват накити и скъпоценни камъни. Двама мъже били заловени и обесени за убийството им.

Енрико кимна.

— По онова време — продължих аз — Рим бил под управлението на папа Лъв X, който произхождал от рода Медичи. Предполагам, че той е заловил убийците.

Енрико промърмори нещо утвърдително.

— Но ти винаги си имал подозрения. Вероятно точно преди да заминете за Англия кардинал Джулио Медичи ти е казал, че истинските убийци на баща ти и чичо ти не са били двамата обесени нещастници. Те са били само изпълнителите, но истинският убиец бил Франческо Албрици — отпих от чашата. — Ти сигурно си поискал доказателство от кардинала.

— Може би.

— Направил си го — настоях. — И добрият кардинал ти казал, че безценният изумруд, откраднат от трупа на баща ти, е собственост на лорд Франческо.

Енрико ме гледаше, без да мигне. Дишах дълбоко, за да овладея паниката си.

— Кардиналът казал и че когато лорд Франческо пристигне в английския двор, ще подари на крал Хенри скъпоценен камък. Нито един Албрици не го бил виждал досега — той бил същият, откраднатият от баща ти — поклатих глава. — Не знам какво друго доказателство ти е дал кардиналът, но си бил почти убеден. Албрици със сигурност спечелили от смъртта на баща ти. Взели те в дома си и като твои настойници имали достъп до богатството на мъртвия ти баща. Разбира се, те уредили и женитбата ти с Беатриче — красива млада жена с морал на улична котка.

Енрико се усмихна иронично.

— Как може да говориш така!

— За Бога! — отвърнах му. — Ти добре играеше ролята на обожаващ съпруг, но не беше сляп за влюбените погледи между лейди Беатриче, Бог да я прости, и кондотиера Джовани.

Той се облегна назад и изпука с пръсти — единственият признак за гнева, който бушуваше в него.

— Продължавай — каза тихо.

— Останалото знаеш по-добре от мен — казах му, излагайки очевидното. — Могъщите Албрици отпътували за английския двор като пратеници на Флоренция. Били разменени подаръци. Лорд Франческо поднесъл изумруда на нашия крал. Жените от семейството възразили, че се подарява камък, който не били виждали дотогава. Вече си имал доказателство. И тъй като си бил ядосан, че си във властта на лорд Франческо, а невярната Беатриче ти слага рога, си решил да действаш. Убийството на настойника ти било много лесно. Отишъл си в Чийпсайд с него, нали?

— Разбира се.

— Жена ти гледала английски платове. Лорд Франческо продължил сам. Ти си се престорил, че разглеждаш златарския магазин. Когато собственикът ти казал да погледнеш отвън, ти си го направил, вмъкнал си се в онази уличка и от сенките й си убил лорд Франческо.