Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

— Ами ако е било откраднато от друг? — попита Агрипа.

— Крадците са можели да се опитат да го продадат на французите — отвърна Бенджамин. — Затова така се бяхте разбързали, сър Томас — трябвало е да подсигурите печалбата на краля. Научихме обаче — продължи Бенджамин, — че крадците са имали за цел да напълнят собствените си джобове. Продали са копието на лорд Харон, който на свой ред го е продал на пратениците на папата. Това вече е разярило краля — ненадейно са го лишили от един очакван източник на печалба.

— И какво? — Агрипа изскърца по пода със стола си, изправи се и се протегна. — В крайна сметка, французите имат едно копие, пратениците на папата — друго, но онова, което кралят трябваше да даде на Карл V, липсва. Много хитро — заяви той. — Много коварно.

— И кои са крадците? — полюбопитства Кемп.

— Ще стигнем и до там лека-полека. Кажете ми обаче, сър Томас, прав ли съм дотук?

— Купища лъжи и слухове, основани на догадки! И цялото това представление! — размаха ръце Кемп. — Да карате хората на Агрипа да се мотаят из къщата…

— Това не беше представление — прекъсна го Бенджамин. — Просто се опитвах да докажа, поне на себе си, как са били извършени убийствата. И така, сър Томас, или ще ми кажете истината и аз ще докажа кой е откраднал копието, или ще яхна най-бързия кон и ще отида право при скъпия ми чичо — Бенджамин се надвеси над масата, присвил очи. — Той не знае нищо за всичко това, нали? Ще укори краля, че не му се е доверил, и тогава ще се наложи да кажа на Негово величество каква чудесна възможност е била пропиляна заради сър Томас Кемп. Кой знае, сър Томас — додаде Бенджамин, — може пък да съумеете да убедите краля, че сте действали умно. А може и да се усъмнят във вас. Знаете, че съм прав. Сметките на сър Хюбърт Баркли са у вас и от тях може да се разбере колко дълго е работил сър Хюбърт по тази задача. В кралския двор има много подозрително настроени хора и самият крал също е недоверчив. Изпадне ли в определено настроение, ще заподозре всеки в измяна. Може да попита колко копия са били направени и дали сър Томас Кемп случайно не е планирал да извлече лична изгода от тях.

— Как смеете? — скочи на крака Кемп.

— Много лесно, а вие сядайте! — озъби му се Бенджамин. — Аз не ви обвинявам, но други могат да го сторят.

Кемп не беше глупак. Сигурно му се е щяло да излезе от стаята, но макар подобно драматично поведение да беше подходящо при определени обстоятелства, думите на Бенджамин бяха охладили ентусиазма му. Големия звяр не вярваше на никого и загнездеше ли се зрънцето на съмнението в порочния му ум, неизменно даваше изобилен плод! Кемп седна и пое дълбоко дъх.

— Това, което ще ви кажа — започна той, — е лична тайна на краля. Хенри не иска корабите на императора. Ще вземе златото, но във Франция няма да стъпят английски войски — той облиза устни. — Хенри повече се тревожи, че няма наследник. На кралицата обаче, не знам как да се изразя, вече й мина времето, така че единственото им дете ще си остане принцеса Мери.

(И ето как в тази прашна и запусната стая в имението Малвъл за първи път чух тътен от бурята, която щеше да се разрази. И каква буря щеше да се окаже само! Бавно, но славно Хенри се приближаваше към момента, в който щеше да потопи кралството в реки от кръв. Щеше да изпрати хора като Мор и Фишър на дръвника, да отдели Англия от Римокатолическата църква, да принуди Севера да се вдигне на кървав бунт и да обвини една след друга кралиците си в измяна, отрязвайки главите им по най-варварски начин. Предстоеше да се изпълни пророчеството на Мерлин.)

Кемп изглеждаше потънал в собствените си мисли, може би дори уплашен.

— Продължете — тихо го подкани Агрипа.

— Хенри не разбира защо Бог не му изпраща син — припряно продължи Кемп. — Потърси отговора в Библията и реши, че бракът му е прокълнат, понеже някога Катерина е била омъжена за по-възрастния му брат Артър.

— Но този брак не е бил консумиран — прекъсна го Бенджамин. — Артър е бил почти момче. Слабо и болнаво дете.

— Кой ви каза това? — сряза го Кемп. — Скъпият ви чичо ли ви го довери? — Кемп му се закани с пръст. — Мастър Даунби, внимавайте много. Кралят мисли другояче. Вярва, че бракът е бил консумиран и че изобщо не е трябвало да се жени за Катерина Арагонска. Смята, че това е причината над женитбата му да тегне проклятие и да не му се ражда син.

Ето каква била работата. Катерина беше досадила на Хенри. Той се беше допитал до Бог и си беше дал сметка, че изобщо не е трябвало да се жени за нея. В главата на Хенри беше пълна каша. Често му беше трудно да направи разлика между своята воля и тази на Бог. Щом веднъж в дебелата му глава се пръкнеше мисълта, че Бог не е доволен от него заради едно или че иска от него да стори нещо друго, нямаше сила на земята, която да го спре. По-късно хиляди клетници разбраха това за своя сметка.