Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

Бенджамин се залови за работа, а аз само си седях, поразен от думите му. Господарят ми остана глух за въпросите ми, както ставаше винаги, когато се заемеше с изпълнението на някоя задача. Написа писма до сър Томас Кемп, доктор Агрипа, граф Теодосий и мастър Корнелий. Дадохме по едно пени на всеки от копоите на Кемп, които бяха в къщата на пазача, и ги изпратихме да отнесат писмата. Отидох до близката кръчма и купих малко храна. Когато се върнах, Бенджамин беше почистил кухнята и избърсал праха от масата и столовете.

Пръв пристигна Кемп с наперената си походка, придружен от Агрипа и безценните му главорези. Слънцето вече беше изгряло, а гласовете разпръснаха злокобната тишина в Малвъл. Кемп пристъпи важно в кухнята.

— Е, Даунби? — той метна шапката си на масата и седна насреща. — Решихте ли загадката?

— Горе-долу, сър Томас. Но нека първо доктор Агрипа да заповяда.

Вещерът вдигна поглед в очакване. Седна на един стол от дясната страна на Кемп и на лицето му разцъфна усмивка. Приличаше на някой благ свещеник, който поздравява свой енориаш.

— Бенджамин — обади се той, а в сините му в момента очи играеха весели искрици, — усещам, че това преследване е към своя край! Май няма да отплавате с „Пепъркорн“, а?

— На нас може и да ни се размине — озъбих се аз на Агрипа и погледнах към сър Томас, — но току-виж други отплавали.

— Стига! Стига! — Агрипа протегна облечената си в черна ръкавица ръка и с възхищение се загледа в пръстена си.

(Малка превземка. Понякога Агрипа надяваше пръстен с кървавочервен рубин на един от облечените си в ръкавица пръсти. Веднъж един от неговите хора ми довери, че пръстенът бил вълшебен и в него се криел демон. Мисля, че това беше чиста лъжа. Агрипа си имаше своите странности, но и той беше грешник като всички нас.)

— Искам да ви помоля за услуга — обади се Бенджамин. — Вашите юнаци отвън…

— А, да, скъпите ми момчета.

Агрипа така произнесе думите, че се зачудих какъв точно е характерът на взаимоотношенията му с някои от доста женствените наглед младежи от свитата му.

(Само не ме разбирайте погрешно, защото външният вид лъже. Или както казва Уил във „Венецианският търговец“: „Украсата — каква велика сила!“ 51 51 Шекспир, Уилям. „Венецианският търговец“, III д., II сц., прев. В. Петров, изд. „Народна култура“, 1971 г. — Бел.прев. Хората на Агрипа до един бяха убийци, професионални наемници.)

— Бих искал да ги взема назаем за малко — каза Бенджамин.

— За какво са ви дотрябвали?

— За една игра. Военно учение.

Агрипа даде съгласието си и извика хората си в залата.

— Кого от вас да избера? — попита Бенджамин, изучавайки захилените им лица. — Кой от вас може да се движи безшумно като сянка? Кой може да забие кама в гърба на човек, без жертвата да усети приближаването му?

Млад мъж, чиито къдрици падаха до раменете му, пристъпи плахо напред. Имаше слабо, гладко избръснато лице и алени устни, но погледът му беше пълен с безразличие.

— С това съм известен — предложи ни услугите си той и се ухили през рамо на другарите си.

— Тогава всички останали — заяви Бенджамин, — с изключение на този младеж, да се разпръснат из къщата. Нека във всяка стая да има човек. Ами ти? Как ти е името?

— Робърт — отвърна къдрокосият момък.

— Добре, Робърт. Щом останалите заемат местата си, виж колко близо ще успееш да се промъкнеш до всеки от своите другари, без да те разкрият.

— И гледай да не отмъкнеш нещо! — извиках. — Познавам много такива като тебе. Шайка крадливи мошеници…

— Не сме такива! — вкупом ми отвърнаха всички.

— Слушайте какво ви казва Шалот! — скастри ги Агрипа. — Не, не, сър Томас — Агрипа върна Кемп в стола му, — не му е сега времето да възразявате. Да видим какво ще стане, а?

И така, началото на играта беше обявено. Хората на Агрипа се пръснаха. Бенджамин накара Робърт да преброи до сто, но след двайсет онзи се обърка, така че се наложи да броя аз, след което преследването започна. Къдрокосият беше ловък като котка, но въпреки това играта скоро приключи. От стаята по-надолу по коридора се чу вик и така разбрахме, че преследвачът е бил заловен. Бенджамин повика него и останалите обратно в кухнята.

— Невъзможно е — заяви къдрокосият. — Подът е неравен. Дори човек да увие ботушите си в плат, пак няма да може да прекоси къщата, без да го усетят.

Агрипа им благодари и ги освободи.

— И за какво беше тази игра? Това представление? — гневно попита Кемп.

Бенджамин затвори вратите и седна в другия край на масата. Аз седях от дясната му страна.