Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

— Я стига, мастър Бенджамин — изсмя се Боскъм. — И как съм го направил? Може би просто съм отишъл до имението, потропал съм на вратата на къщата и петнайсетимата яки мъже вътре са се оставили на драго сърце да им прережа гърлата?

— Откъде знаете, че са били петнайсет? — попита Бенджамин.

Подигравателната усмивка на Боскъм се стопи.

— Колкото до това как сте го извършили… Когато се настаних тук, мастър Боскъм, две неща ми се сториха странни. Първото нещо беше кръчмарят, който се оказа и изкусен подражател. Настина ви бива. Второто беше, че ми се сторихте познат. Нещо в чертите ви раздвижи някаква струна в паметта ми. Убеден съм, че в деня, в който разбрахме за убийствата, и Кемп и разни други хора обикаляха из имението Малвъл, съм ви видял сред тях. Разбира се, били сте маскиран, но все пак долових нещо познато.

— Сбъркали сте човека! — изсмя се Боскъм.

— Може би — отвърна му Бенджамин. — Все едно, стигаме и до въпроса за убийството на Баркли. Примамили сте златаря до отдалечената горичка северно от Тауър. Държавата, която сте откраднали от Малвъл, се оказала фалшива. Казал ви го е търговецът на реликви Хенли, с когото сте се срещнали в онази кръчма. Сигурно се е изненадал, когато сте му показали държавата на Карл Велики и сте поискали да я провери. Изненадата му обаче се обърнала на смях, когато разбрал, че е фалшива.

— Хенли ли? — озъби се Боскъм. — Не познавам никакъв Хенли!

— О, не само сте го познавали, но сте го и убили — не му остана длъжен Бенджамин. — После двамата със съучастника ви сте побеснели… Имате съучастник, нали така? Та побеснели сте и сте прилъгали безпомощния златар до усамотената поляна, където сте го измъчвали и сте го питали отново и отново къде е истинската държава.

— Колко интересно — Боскъм се изправи и тръгна към бъчвите с вино. — Тази работа отваря глътката, мастър Даунби. Не искате ли малко вино? Ами ти, приятелю Роджър?

Отказахме. Бенджамин се изправи и извади меча си, но Боскъм невъзмутимо си напълни чашата и се върна на стола. Забелязах как го примъкна малко по-близо до стената. Вдигна чашата си в мълчалив тост и нещо в погледа му ме убеди, че господарят ми има право. Боскъм беше Касапина и само чакаше сгоден случай да нанесе удара си.

— Подслушвали сте разговорите ни — продължи Бенджамин. — Когато Роджър изрази желание да се срещне с лорд Харон, веднага се отзовахте. Господарят на лондонския подземен свят трябваше да се зарадва, че Роджър е готов да му предложи държавата на Карл Велики, но не стана така. Защо ли? Защото тя е била у него. Така Роджър се оказа просто една досадна пречка, която трябваше да бъде отстранена, и ако не беше кучето, вече да е мъртъв. Останалото ви е известно. Не знаете само, че на прага на смъртта Цербер, дясната ръка на Харон, каза на Роджър как да се свърже с Касапина — Бенджамин замълча и загледа, как Боскъм отпива от питието си. — Чак тогава сте се изплашили. Може би примката вече се е затягала? Нотли е бил глупак, но все пак е можел да се окаже някаква заплаха, така че сте го премахнали. После сте използвали трупа му, за да изплашите Роджър, преди да го нападнете в църквата на Ордена на кръста. Попречили са ви обаче да довършите започнатото и вие сте избягали. Щом сте се озовали на потъналата в мрак улица, отново сте се превърнали в дружелюбния кръчмар, който поднася вино и пай.

— Пайовете! — възкликнах. — Ама разбира се, господарю, пайовете! — почти скочих от стола си аз. — Купували сте пайовете от Осуалд и Имелда — нали и аз самият съм ял от тях. Така сте успели да влезете безпрепятствено в гостилницата им.

— И аз си дадох сметка за това — отвърна Бенджамин. — След като Осуалд и Имелда бяха убити, разбрах, че го е извършил някой, който ги е познавал добре. Сърдечният и дружелюбен Боскъм е наминал да поръча още пайове. Щом обаче сте влезли в къщата, сте се превърнали в Касапина и с няколко удара с камата сте затрили цялото семейство. После сте откраднали сметките им. Защо, Боскъм? Имаше ли в тях нещо, което трябваше да остане скрито-покрито? Или пък в разговора си с вас са се изтървали за нещо нередно в имението Малвъл? Не знам как сте избили онези войници, но по някаква причина сте отделили доста време, за да почистите кухнята, да изтъркате съдовете и да измиете халбите. Защо, Боскъм? — Бенджамин се приближи към него. — И най-вече — по чие нареждане? Кой ви нае? Как се вмъкнахте и измъкнахте от Малвъл толкова лесно?

Боскъм поклати глава и впери поглед в чашата си с вино.