Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

Боскъм отиде до един стол.

— Бъркате ме с някого, мастър Даунби. Това е нелепо. Аз съм човекът, за когото се представям — кръчмар и близък приятел на вашия слуга. Кажи му, Роджър.

Гледах го с присвити очи. Твърденията на Бенджамин ми прозвучаха налудничаво, но после си припомних, как господарят ми ме разпитваше подробно за преживелиците ми, след като бях пристигнал в Лондон. Сетих се за първоначалния отказ на Боскъм да ме подслони и неочакваната промяна на решението му, за залавянето ми и разпита при лорд Харон, за способността на Боскъм да се превъплъщава и тогава…

(Простете ми, но онова нищожество, писарят ми, мънка, че всичко можело да е просто съвпадение. И какво от това? Да не би в живота всичко да става по план? Може цялата история да е започнала случайно, да, но щом веднъж попаднах в ръцете на Боскъм, той положи всички усилия да не ме изпусне.)

Подозренията ми се задълбочиха, когато си припомних как Боскъм твърдеше, че е ходил до Югозападна Англия, докато ние бяхме в Малвъл. Промяната в отношението ми към него трябва да си е проличала и Боскъм изкриви устни.

— Разполагаме с цялата нощ — каза той невъзмутимо — да обсъдим тези въпроси.

С меч в ръка Бенджамин отстъпи назад и седна на стола.

— Можех да накарам да ви арестуват — отвърна той — и да ви отведат на разпит в Тауър. Но хора като вас не се пречупват, нали, Боскъм? Ще вземе да стане някоя беля, може дори да се измъкнете, пък и доказателствата ми не са така неоспорими, както ми се иска.

Боскъм придърпа стола си по-близо, а погледът му се стрелна към окачения на кука в стената портупей. Измъкнах камата си.

— Да чуем историята ви — размаха пръст Боскъм. — Ако си я бива, сам ще си сложа ръцете зад гърба и ще ви оставя да ме откарате в Нюгейт.

— Вие сте наемен убиец — заяви Бенджамин. — Роден сте в Ниските земи. Слугата ми, Роджър, е пристигнал тук, за да продава реликви. Не всичко в този живот може да се предвиди и планира, понякога колелото на своенравната съдба се завърта и цели кралства се спечелват или изгубват само за миг. Ако принц Артър не се беше простудил в уелските тресавища, сега щеше да е крал, а Хенри — само принц…

— Или пък кой би могъл да предположи — подсмихна се Боскъм, — че синът на един касапин един ден ще стане кардинал и първи министър на кралството.

— Виждам, че сте схванали мисълта ми — отвърна му Бенджамин, без да обръща внимание на забележката за скъпия му чичо. — Първоначално сте взели Роджър за обикновен мошеник, но когато сте открили, че Шалот работи за мен, а аз — за кардинала, сте го настанили удобно тук. Събудил е любопитството ви. Не сте могли да повярвате, че продава реликви на своя глава, и сте предположили, че крие някаква тайна, някаква коварна измама. Въпреки всичко сте решили, че е опасно да се навърта около вас. Имали сте връзки с лорд Харон, не близки, но сте обменяли сведения, затова, докато сте чертаели планове да отмъкнете реликвата, сте помолили лорд Харон за услуга. И така, Роджър бил хванат, заплашен и бит и това ви е осигурило златна възможност. Знаели сте, че сър Хюбърт Баркли участва в организацията за предаването на реликвата в ръцете на императорските пратеници. Затова сте дали на изпадналия Роджър нови дрехи и сте го пратили при катедралата „Сейнт Пол“. Междувременно сте осведомили сър Хюбърт, че слугата ми си търси работа в Лондон. Баркли е работел по тайна поръчка на краля и вие сте го убедили, че Роджър е най-подходящият човек, който може да му осигури защита. Как го направихте, Боскъм? Изпратихте на Баркли съобщение уж от мое име? — Бенджамин погледна към мен. — Спомни си, Роджър, Баркли сякаш е знаел, че ще те намери при катедралата „Сейнт Пол“.

Кимнах, без да свалям очи от Боскъм. Кръчмарят пък се взираше в Бенджамин. Нито веднъж не погледна към мен, студеният му и пресметлив поглед беше отправен единствено и само към Бенджамин. Космите по врата ми настръхнаха — този човек беше решил да ни убие. Можех само да седя и да примигвам, докато си припомнях с какви думи ме беше наел Баркли. Дадох си сметка и за това, че лорд Харон ме беше открил много бързо.

— Попадането на Роджър в затвора не е било предвидено — продължи Бенджамин. — Както и да е, той беше освободен от Нюгейт и се върна тук. Вие, разбира се, не можехте да изоставите скъпия си приятел в беда. Подслонихте и двама ни и дори прибрахте бедния Кастор. Направихте всичко възможно, само и само да ни държите под око — Бенджамин замълча и почука по каменните плочи с върха на меча си. — Ето че идва ред и на събитията в Малвъл! Един Господ знае как точно са били извършени убийствата. Кръчмарят Боскъм уж заминал за Югозападна Англия, а в действителност вие сте възприели истинското си амплоа на Касапина! После, по един или друг начин — Бенджамин го смушка с пръст, — сте убили мъжете в къщата, отмъкнали сте държавата и сте си тръгнали.