Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

— Много забавна приказка, мастър Даунби, тъкмо за тъмна нощ като тази. Само дето не е нищо повече от празни дрънканици и бабешки брътвежи за край огнището. Обиколете кръчмата, претърсете стаята ми и ще видите, че няма да откриете нищо нередно.

— О, със сигурност — съгласи се Бенджамин. — Много подозрения, но никакви доказателства. Впрочем, цялата история е плод на случайността — ако Роджър не беше срещнал някакъв търговец на реликви и той не го беше упътил към вашата кръчма; ако не бяхме наели стаи в „Мъждивият фенер“, след като се върнахме от Малвъл… — той се усмихна едва доловимо. — Но Господ е добър. Може да му е дошло до гуша от кървавите ви дела и да ви е пратил възмездие в лицето на Роджър.

— Нищо няма да кажа! — ревна Боскъм.

— Ами ако се окажеш в Тауър? — озъбих му се аз. — Ако те опънат на дибата като Цербер и изпроводят пратеници в Югозападна Англия, за да изровят всичко за Андрю Боскъм?

Кръчмарят ме зяпна с широко отворени очи.

— Така ли, Роджър? Я ми кажи какво трябва да сторя според теб. Да скокна сам в някоя баржа, да се настаня в Тауър и да си изпея всичко на Тлъстия Хенри ли? Ама разбира се! — плесна с ръце той. — После ще му се примоля да ме пощади, задето съм предател и убиец. Ще си призная, че съм задигнал държавата на Карл Велики и съм я продал на лорд Харон — замълча и се ухили. — О, май не трябваше да казвам това! Мили Боже, ами нали не би трябвало да знам тези неща!

В един миг Боскъм поклащаше глава, а в следващия чашата му полетя към главата на Бенджамин. Мнимият ханджия се хвърли към стената, грабна меча и камата от портупея си и запристъпва странично към нас като танцьор.

— Няма да отида в Тауър! — изсъска той. — А вие няма да излезете живи от тази кръчма! Ще умрете и двамата, а аз имам на разположение цяла нощ, за да се отърва от труповете ви.

Приближи се с лека стъпка, размахал меча и камата си. Господарят ми беше изкусен фехтовач и успяваше да парира ударите му. Боскъм се отдръпна. После двамата отново пристъпиха един към друг. Вече беше видно, че Боскъм не е никакъв кръчмар. Начинът, по който се движеше — леко настрани, опитвайки се да избие меча от ръката на господаря ми и да го накара да се открие за смъртоносния удар на камата му, показваше, че е професионален и изкусен боец. Танцът на смъртта продължаваше — чуваше се тропот на ботуши по каменния под, оглушителен стоманен звън и сумтенето и пъшкането на двамата противници. Боскъм имаше предимството да познава всяка педя от кръчмата. На два пъти господарят ми едва не падна и мнимият ханджия беше на косъм да го убие. Опитах се да се намеся, но Бенджамин ми махна да стоя настрана. Боскъм се отдръпна ухилен, гърдите му се издигаха и спускаха учестено.

— Ама че фукльо! — пое си дъх. — Джентълмен до последно!

Отпусна меча и камата си и задебна господаря ми. Бенджамин може да беше фукльо и джентълмен, но старият Роджър не беше, така че когато Боскъм пристъпи напред, направих онова, в което най ме биваше. Хвърлих камата си с всичка сила и го улучих ниско във врата, където имаше мека тъкан и нерви. Кръвта рукна като вино от пробита бъчва. Боскъм изпусна меча си и сграбчи дръжката на камата. Лицето му се разкриви от болка. Отстъпи и се обърна, сякаш искаше да избяга през вратата. После рухна, а от устата, носа и зейналата рана на гърлото му се лееше кръв. Приближих се, за да го обърна, но Бенджамин ме спря.

— Остави го да умре!

Сякаш мина цяла вечност, докато тялото на Боскъм се тресеше и се гърчеше на пода. Опита се да се обърне, да се помести встрани, а после се сгърчи в един последен спазъм. Бенджамин го срита.

— Жалко. Можеше да проговори като затворник.

— Да — отвърнах. — А като убиец можеше да ви очисти.

Преобърнах трупа. Невиждащите очи на Боскъм се втренчиха в моите.

— Не му беше времето сега за рицарски дуел — възкликнах и избърсах камата си в елека на Боскъм. — Какво щях да правя, ако ви беше убил? — изправих се и прибрах камата си в ножницата. — Радвам се, че кучият син е мъртъв!

Бенджамин ме сграбчи за рамото и ме обърна.

— Иска ми се да възразя, Роджър — заяви, — иска ми се да ти кажа, че това беше схватка между двама бойци, но се радвам, че се намеси. Благодаря ти.

Бенджамин хвърли меча и камата си на една маса, а после обиколи кръчмата и залости прозорците и вратите.

— Чудна работа — каза той. — Забеляза ли, Роджър? Във всички кръчми, в които съм бил — оттук до шотландската граница, слугите спят на пода в кухнята. Боскъм обаче живееше сам и откакто сме пристигнали тук, никой друг освен нас не е наемал стая. Кръчмата е била просто прикритие — разсъждаваше той. — Подходящ декор за човек, който трупа състояние, като прерязва гърла. А сега да видим какви доказателства можем да открием.