Пол Дохърти - Убийствата на реликвата

— Представление ли, сър Томас? — попита господарят ми. — Представление, така ли? Как смеете да седите насреща ми и да ми говорите за представления! Къде е държавата на Карл Велики?

Сър Томас понечи да се изправи.

— Сядайте обратно и махнете това обидено изражение от лицето си — сряза го Бенджамин. — Прекрасно знаете за какво говоря, сър Томас. Знаете къде е държавата на Карл Велики, безценната реликва.

— Да не сте си изгубили ума? — отвърна му в същия дух Кемп, настанявайки се обратно в стола си. — Откраднаха я! Откраднаха я от тази къща и на вас възложиха задачата да я върнете обратно!

— Не ставайте смешен! — озъби му се Бенджамин. — Как мога да върна нещо, което никога не е изчезвало? Държавата на Карл Велики си е у вас — господарят ми посочи към другия край на масата. — Тъкмо вие, сър Томас, през цялото време сте знаели къде се намира тя, докато ние гонехме вятъра.

Сър Томас отново понечи да се изправи.

— Не можете да си тръгнете — Агрипа свали шапката си и прокара пръстите си през гарвановочерната си коса. — Ще останете тук, сър Томас. Хората ви може да са отвън, но моите също са там.

— Не знаете нищо, нали? — обърна се Бенджамин към Агрипа. — Дори вие, сър, не знаете истината. Радвам се. Това означава, че скъпият ми чичо също няма пръст в тази измама. Сега ще ви разкажа една история, сър Томас.

Кемп се намръщи в стола си.

— Историята е кратка — продължи Бенджамин. — Нашият благороден крал бил горд притежател на държавата на Карл Велики — безценната реликва, собственост на английските крале още от времето на Алфред. Въпреки голямата ми привързаност към краля разбирам тревогата му, че след четиринайсет години на трона той все още няма жив наследник от мъжки пол. Кралят не би се лишил толкова лесно от тази могъща реликва. Това би означавало не само да извърши предателство спрямо предшествениците си, които са носели короната на свети Едуард, но и да се лиши от помощта на реликвата за всекидневните му молитви съпругата му Катерина Арагонска да зачене и да износи негов син.

— Внимавайте какви ги приказвате, Даунби — предупреди го Кемп.

— Разбира се — отвърна му Бенджамин. — Не съдя краля, а онези, които го съветват. И така, негово величество иска не само наследник, но и да унижи Франция. Тъй като император Карл V, племенник на нашата кралица Катерина Арагонска, разполага с флотилията и армията, които му трябват, Хенри потърсил неговата подкрепа. В замяна, вместо да поиска съюз, скрепен с брак, или подялба на плячката, Карл отправил към Хенри една-единствена молба — да му върне държавата на Карл Велики, за която императорът смята, че му принадлежи по право. Така ли е, доктор Агрипа?

Агрипа кимна.

— Така е, така е!

— Какво е можел да стори Хенри? — продължи Бенджамин. — Ако откажел, нямало да получи корабите и войските, а и щял да си създаде могъщ враг. Естествено, молбата на императора станала публично достояние и интересът на християнския свят към реликвата се възродил. Пожелала я и Франция, а след нея и папският престол. И двете страни изпратили свои представители в Англия, за да окажат на свой ред натиск върху нашия благороден крал.

— Какво общо има цялата тази работа с кражбата на реликвата? — обади се гневно Кемп.

— Има много общо — отвърна му Бенджамин. — Хенри се оказал в безизходица. Потърсил съвет и един от неговите довереници му предложил коварен план. Хитрост, която щяла да позволи на Хенри не само да задържи реликвата, но и да направи за смях враговете си зад граница. Освен това щял така да напълни хазната си, че на Англия да не й се налага да моли за чужди кораби и войски.

— Да не би да имате предвид мен? — язвително запита Кемп.

— Щом като се разпознавате — подразних го аз, — така да е!

— За изпълнението на плана, начертан пред краля — заяви Бенджамин, — се изисквали благородни метали и майстор златар. Изборът паднал върху сър Хюбърт Баркли, който бил принуден да се закълне, че ще мълчи. Държавата била отнесена в магазина му, където той трябвало да й изработи копие. Кажете обаче, сър Томас, след като Баркли приключи с работата по едното копие, колко още му бяха поръчани? Две, три, четири или пет? В края на краищата, това не би струвало почти нищо на краля — макар да няма налични пари, дворците му са пълни със златни чаши и украшения. И така, златните предмети били събрани и претопени. Взели сте аметистите и скъпоценните камъни от съкровищницата и ето че копията били готови. Вярно е, нали?