Пол Дохърти: Убийствата на реликвата

— Довършете си небивалицата — тросна се Кемп.

— Ще я завърша, сър Томас. Накрая обаче вие ще трябва да кажете истината. Планът ви е бил следният. На граф Егремонт сте щели да дадете копието, направено от чисто злато и скъпоценни камъни — истински шедьовър. Щели да минат години преди императорът да си даде сметка, че са го измамили, ако изобщо се досетел. Ако все пак научел — сви рамене Бенджамин, — английската корона щяла да твърди, че от Англия е била изнесена истинската държава, която е престанала да бъде нейна отговорност, след като е напуснала пределите на кралството.

— Ами останалите копия? — попита Агрипа.

— А, да — усмихна се Бенджамин. — Като някой търговец на пазара Хенри решил да удовлетвори интереса, който така или иначе бил възбудил към държавата. На първо място обаче били пратениците на императора, така че едното копие отишло у тях. Един от вашите стрелци ви осведомил, че копието се пази, сякаш е истинската държава, и вие сте се зарадвали. Желанието на император Карл е щяло да бъде удовлетворено, а кралят щял да получи своите войски и златото на Империята. Французите обаче също били в Лондон и тогава нещата придобили комичен обрат. Вие, сър Томас, сте продали друго копие на французите. Един Бог знае каква история сте скалъпили — Бенджамин поглади с пръсти повърхността на масата. — Знаете ли, сър, според мен кралят изобщо няма намерение да воюва. Ще напълни хазната си със златото на Харон и с огромната печалба от продажбата на копията на държавата.

— Това е нелепо! — изсмя се Кемп.

— Напротив — намеси се Агрипа. — Нашият крал е много коварен и същевременно ненавижда император Карл. Само дълбокото му презрение към краля на Франция е по-силно от ненавистта му към испанския му родственик — Агрипа разпери ръцете си, облечени в черни ръкавици. — Думите ми не са предателски, а са самата истина.

— Сигурно цялата тази работа много е допаднала на краля — намесих се аз. — Направил е на глупаци всички европейски владетели и на това отгоре си е докарал купища пари.

— Нещата обаче се объркаха — продължи Бенджамин. — Когато държавата изчезна от Малвъл, Хенри побесня. Положението може да се заплете още повече, ако до знанието на императора стигне, че държавата е у французите. Може дори да обвини Хенри, че я е откраднал, за да я даде на тях.

— Няма ли да стане така при всички положения? — рязко каза Кемп. — Ако и двете страни започнат да твърдят, че държавата е у тях…

— Съвсем не — не му остана длъжен Бенджамин. — Ако у императора има едно копие и французите кажат, че притежават друго, кралят просто ще ги насъска едни срещу други. На императора ще каже, че французите просто завиждат, и същевременно ще прошепне на французите същото за императора. Освен това съм убеден, че на пратениците на папата е било продадено трето копие.

— Това е абсурдно! — изсмя се Кемп.

Почуках по масата, наслаждавайки се на момента.

— Абсурдно ли, сър Томас? — попитах. — Дали наистина е абсурдно? Какво знаете за реликвите? — започнах да изброявам на пръсти. — Има толкова парчета от Честния кръст, че от тях може да се построят кораби за цяла флотилия. Поне пет града в Испания твърдят, че притежават дясната ръка на свети Яков. Може да отдадете почит на кърпата на Вероника, с която се предполага, че е изтрила лицето на Христос, в редица градове от Варшава до Кадис. Защо да няма три държави на Карл Велики и всеки от собствениците да твърди, че именно той притежава истинската?

— Вярно е — обади се Агрипа. — Малцина са онези, които са виждали истинската държава на Карл Велики. Тя беше прибрана под ключ в едно ковчеже в една от тайните стаи на Тауър.

— Кражбите — поде Бенджамин, — да се върнем на кражбите. Ние с Роджър получихме заповед да откраднем копието от Малвъл. В това, разбира се, е нямало никакъв смисъл, целта е била евентуалният ни опит да накара пратениците на императора да помислят, че в имението се пази истинската държава. И Корнелий се е хванал на въдицата — защо иначе Хенри ще праща двама тайни агенти да крадат реликвата? Когато обаче копието наистина беше откраднато — усмихна се леко Бенджамин, — Хенри побесня, понеже това е осуетило плановете му. Трябвало е да си го върне, но как? Ако са го били отмъкнали самите пратеници на императора и са разкриели, че е фалшиво, той е щял да стане за посмешище пред целия свят. Впрочем — облегна се на стола си Бенджамин и зарея поглед в тавана, — има вероятност Хенри дори да е подозирал, че пратениците на императора са откраднали копието именно за да разкрият истината.