Пол Дохърти: Убийствата на реликвата

Егремонт се размърда на стола.

— Би трябвало да го познавате — продължи Бенджамин. — Истинското му име е Якоб фон Архетел, някогашен член на Нокталиите — Бенджамин се извърна към Корнелий. — Мисля, че е избягал от Империята. Как му казваха? Касапина? Той е извършил убийствата в Малвъл.

Да можехте да видите каква суматоха настана! Какво възмущение изрази онова олицетворение на добродетелта! Как се разпуфтя! Агрипа седеше като някой дяволит съдия. Егремонт понечи да си тръгне, но добрият доктор поклати глава.

— Никъде няма да ходите, сър! Една крачка и ще бъдете задържан! Хората ми са отвън.

Погледът ми срещна този на Корнелий. Не е ли чудно как понякога само за един миг на човек може да му просветне? Тъкмо това се случи с мен при онази размяна на погледи. Първо, Корнелий не беше замесен в никакво престъпление. И второ, оказа се, че мрази Егремонт. Корнелий се изправи, извади меча си и го постави на масата с острието към Егремонт. Извика нещо на немски. Егремонт му отвърна. По лицето му се четеше ярост, но и страх. Крясъците продължиха известно време, после Корнелий бръкна в плаща си и извади оттам малък, пурпурен восъчен печат. Вдигна го, смушка Егремонт с пръст и онзи мрачно седна. Граф Теодосий разбра, че е попаднал в клопка, но дори в този миг не си даваше сметка каква опасност го грози.

— Мастър Даунби — заяви Корнелий, — наредих на граф Егремонт да остане. На него досега не му беше известно, но аз нося личния печат на императора.

— Защо? — попита Агрипа. — Мислех, че той оглавява тази мисия до английския кралски двор.

Корнелий седна.

— Той е тук заради държавата на Карл Велики, но аз съм личен пратеник на императора до неговата многообичана леля, Катерина Арагонска — той се усмихна широко на Кемп.

— Нося й изпълнените с обич поздрави на императора. Впрочем, императорът упълномощи мен, най-скромния измежду неговите служители, да проведа тайни преговори с любимата му леля.

— Какви преговори? — извика Кемп, а после ръката му се стрелна към устните, сякаш съжаляваше за думите си.

— Хайде сега, сър Томас — рече Корнелий. — Подобно на вашия крал и императорът си има своите тайни. Мастър Даунби, ще бъдете ли така любезен да продължите?

Бенджамин посочи с ръка наоколо.

— Малвъл е усамотено и запуснато имение. Когато донесоха държавата тук, се зачудих защо трябва да я държат в най-строга секретност на подобно място.

— Беше добре защитено и охранявано! — извика Егремонт.

— Можехте да помолите краля да я пази, докато не дойде време да отплавате.

— Невъзможно! — сопна се Егремонт. — Държавата принадлежеше на императора и аз отговарях за нея. Мой дълг беше да реша кое е най-доброто място, на което да я пазим, докато корабите на императора пристигнат в пристанището на Темза.

— Добре — усмихна се тънко Бенджамин. — Радвам се, че признавате, че вие сте избрали имението Малвъл. Освен това стражите, които бяха разположени тук, се подчиняваха на вашите заповеди, а водачът на Нокталиите, Йонатан, отговаряше лично пред вас.

Егремонт само се взираше в Бенджамин.

— Ето какво се е случило — продължи Бенджамин. — Вие не сте немец, милорд Егремонт, идвате от Ниските земи. Учили сте в Англия. Преди години фон Архетел е избягал в Англия. Ако се претърсят имперските архиви, не се съмнявам, че ще бъде открита връзка между вас и този фон Архетел. По време на престоя си в Англия вие сте се свързали с този човек, който вече се е наричал Боскъм. Вероятно недолюбвате Империята и императора и не сте могли да устоите, когато са ви пратили тук да приберете държавата. Искали сте я за себе си. Двамата със съучастника ви сте намислили да я откраднете, да я продадете и да натрупате състояние, а вината да бъде хвърлена върху английската корона и нейните служители.

— Имате ли доказателство за твърденията си? — попита Корнелий.

— Имаме, разбира се. Нали така, сър Томас?

Кемп кимна.

— Да се върнем към времето, когато държавата беше преместена тук — продължи Бенджамин. — Спомняте ли си? Наоколо беше пълно с хора, а после залостиха портите. Онова, което не знаехме, граф Егремонт, е, че с вас е бил и личният ви наемен убиец — кръчмарят, когото познаваме като Боскъм. Един Бог знае как е бил предрешен — дали като член на Нокталиите, или като член на вашата свита. Не му било никак трудно да се слее с тълпата, понеже Боскъм е майстор на превъплъщението. После се е скрил в мазето.

Егремонт се подсмихна, но погледът му трепна изненадано.