— Разбира се, Боскъм е трябвало да яде и да пие. Затова се е свързал с Йонатан, който го е приел.
— Не вярвам — прекъсна го Корнелий.
— Слушайте — продължи Бенджамин. — Боскъм също е бил от Ниските земи. Владеел е езика до съвършенство и с лекота е разпръснал всяко съмнение, че може да е английски шпионин. Подозирам дори, че е носел писмо от самия граф Егремонт — Бенджамин махна с ръка. — В него се е казвало, че Боскъм изпълнява тайно поръчение в помощ на Нокталиите и останалите не трябва да научават за присъствието му в къщата.
— Да… — обади се Корнелий. — Ако този Боскъм е говорел свободно езика и е носел писмо от милорд Егремонт, в което да се е намеквало за възможно предателство от страна на англичаните… Да, Йонатан би се подчинил на подобна заповед.
— След това е било много лесно — продължи Бенджамин. — Разбира се, Йонатан е получил тайни нареждания да не споделя това с никого извън къщата, включително с вас, мастър Корнелий. Въпреки това той се е опасявал от възможно предателство и затова е бил разтревожен и умислен — Бенджамин се покашля, за да прочисти гърлото си. — Щом Йонатан приел писмото, всичко си дошло на мястото.
— Ами ако Йонатан не го беше приел? — намеси се Агрипа. — Ако беше възразил и беше разкрил присъствието на Боскъм?
— Тогава Егремонт щеше да измисли някакво обяснение — отвърна Бенджамин. — Боскъм обаче се е оказал в безопасност в мазето. Йонатан му е носел храна. Според бележките, които Осуалд и Имелда са си водели за използваните хранителни продукти, на втория ден количествата са се увеличили едва забележимо. Подозирам, че това е станало по заповед на Йонатан, който е трябвало да храни още едно гърло. Дните минавали и опасенията, които вероятно е таял Йонатан, са се разсеяли. Тогава Боскъм е нанесъл своя удар. Една вечер, преди войниците да се съберат за вечерята си в девет, мнимият кръчмар отишъл в кухнята и сипал сънотворна отвара в бурето с ейл — Бенджамин сви рамене. — Едва ли би предизвикал подозрения в облеклото си на член на Нокталиите с качулка, пък и не се е задържал там дълго. Махнал е корковата запушалка и е сипал от лекарството в бъчвата. Не забравяйте, че Боскъм е кръчмар, убиец и майстор на превъплъщението. Подбрал е внимателно своя миг. Приспивателното подействало и до час всички стражи спели непробудно. Били толкова силно упоени, че Боскъм е можел свободно да се движи из къщата. Ако някой случайно не е бил пил от ейла, професионалният убиец Боскъм е можел лесно да го нападне изненадващо и да се отърве от него.
— Но ние намерихме трупове из цялата къща — заяви Кемп.
— Разбира се — отвърна Бенджамин. — Боскъм е имал на разположение цяла нощ, за да подреди труповете, както иска. Извлякъл е спящите стражи от кухнята, поставил ги е на различни места из къщата и после ги е избил — едни с кама, други с арбалет. Горките войници са били толкова упоени, че дори не са усетили как ги е отнесла смъртта. Затова и не открихме никакви следи от борба, нито дори намек за съпротива. Въпреки това Боскъм е трябвало да внимава — един вик, един трясък и кучетата отвън са щели да вдигнат тревога. Прибрал е писмото на Егремонт от трупа на Йонатан и е разтребил кухнята. Най-старателно е измил халбите, за да премахне миризмата на сънотворната билка. Излял е останалия ейл в нужника, измил е бурето и се е върнал в кухнята.
Егремонт седеше в другия край на масата, свел поглед към пръстите си, и си играеше с пръстените си, като се мъчеше да улови с тях оскъдната светлина.
— После Боскъм взел държавата от ковчежето — продължи Бенджамин. — Заличил всички следи от присъствието си в мазето и се спотаил там до вдигането на тревога. Когато влязохме в къщата, граф Егремонт беше с нас — господарят ми посочи към другия край на масата. — Вие, милорд, бяхте оставили строги указания, че ако се вдигне тревога, вратите на Малвъл не трябва да се отварят без вас. Когато влязохме в къщата, настъпи суматоха, слугите и хората ви обикаляха наоколо. Боскъм, вече предрешен като човек от свитата на Егремонт, се е присъединил към тях. Нали помните как Егремонт разпращаше хората си наляво и надясно? Боскъм просто е излязъл от къщата, взел е кон и е препуснал към града. А за нас, разбира се, остана да нищим загадката как така петнайсет войници са били жестоко убити, а държавата — открадната, без да разполагаме с никаква следа за начина, по който убийците са извършили грозното си дело.
— Само старият Кастор долови нещо — обадих се аз.
Читать дальше