Пол Дохърти: Убийствата на реликвата

— Империята въздаде правосъдие. Останките на Егремонт ще бъдат изпратени в болницата „Сейнт Мери ъв Бетлехем“ северно от Тауър. Ако семейството му поиска тялото му, ще се наложи да платят за него — той тръгна към нас, като си сложи качулката на главата и пъхна ръце в широките ръкави на мантията си. — Благодаря ви, мастър Даунби. Императорът също скоро ще изрази своето задоволство от вас.

— Корав човек сте вие, Корнелий — отвърна Бенджамин.

— Аз съм най-смирен слуга на негово императорско величество.

В думите на Корнелий прозвуча шеговита нотка.

— Егремонт не беше изменник — продължи той. — Беше просто крадец. Ако правилно съм разбрал сър Томас, крал Хенри щеше да хвърли вината за случилото се върху вас двамата, а аз и Нокталиите щяхме да се върнем в Германия и да изпаднем в немилост — Корнелий извади ръце от ръкавите на мантията си. — Егремонт заслужаваше да умре, макар смъртта му да бе по-милостива от тази на бедния Баркли — той се усмихна, приведе се и отупа праха от раменете ми. — Сър Томас ми се видя малко объркан — ухили се. — Боскъм всъщност не е в Тауър, нали?

— Не — отвърна Бенджамин. — Мъртъв е. Убих го снощи и скрих трупа му в мазето на „Мъждивият фенер“.

— Ще ида там — рече Корнелий. — Искам да се уверя, че Касапина наистина е мъртъв.

— Ами после? — попитах аз.

Корнелий едва се сдържа да не се разсмее.

— Тази вечер ще взема държавата на императора от сър Томас и утре ще отплавам с първия възможен кораб — стигат ми толкова абсурди. Императорът ще се зарадва да види безценната си реликва.

— Сигурен ли сте, че ще му занесете истинската държава?

(Старият Шалот не можа да се сдържи.)

Корнелий сведе глава, а раменете му се разтресоха от смях.

— Ела, Роджър! Мастър Даунби, моля да ни извините.

Корнелий ме сграбчи за рамото и ме изведе на двора. Нокталиите се щураха наоколо. Хората на Егремонт вече бяха увили кървавия труп в платно. Един слуга отнасяше дръвника, а друг носеше кофи с вода, за да измие локвата кръв, която вече се съсирваше. Кемп, Агрипа и техните хора се бяха събрали при портата.

— Искате да си поговорим насаме ли, мастър Корнелий?

Водачът на Нокталиите ме поведе покрай къщата.

— Напомняш ми за моя брат, Роджър — спря той и ме погледна открито. — Въпреки че ти си по-голям късметлия от него. Двамата с твоя господар разобличихте един изменник. Императорът ще остане доволен — шеговито ме смушка с пръст в гърдите. — Винаги ще бъдете добре дошли в Империята — лицето му стана сериозно. — Освен това искам да те предупредя. Кралят ви е намислил да се разведе с Катерина Арагонска, лелята на моя господар. Както и да се опитва да го подкупи Хенри, императорът никога няма да се съгласи на този развод. Скоро в Рим ще влязат войски на императора. Папата няма да разреши развода. Кардинал Томас Уолси ще понесе гнева на вашия крал и когато това се случи, спомни си немската пословица: „Зададе ли се буря, стой по-далеч от най-високите дървета“ — той стисна ръката ми. — Колкото до реликвите — прошепна Корнелий, — кого всъщност го е грижа, Роджър? — ухили се той. — Давам си сметка, че ти, мастър Бенджамин и сър Томас скрихте от нас много неща около тази история с реликвата. Например истинската причина за убийствата на Хенли и на сър Хюбърт или пък тайната на истинската реликва — той сви рамене. — Но, в крайна сметка, какво ли значение има? Вярата на човек е в сърцето му, а не в джоба.

След тези думи този странен мъж се отдалечи и започна да привиква хората си.

По-късно отново съм се срещал с Нокталиите, но това е друга история. Достатъчно е да кажа, че те откриха тялото на Боскъм и същия ден трупът му беше провесен на Тайбърн, за да го видят всички. Не след дълго пратениците на императора напуснаха Англия. Двамата с Бенджамин се настанихме в друга странноприемница, докато Големия звяр не благоволи да ни повика. Хенри беше в чудесно настроение. Наричаше ни „прескъпи ми Бенджамин“ и „многообични ми Роджър“. Награби ме и ме разцелува. Разбирах защо — според него всичко беше протекло по план и сега той беше по-богат. Беше сложил ръка на състоянието на Баркли, понеже златарят беше ерген; беше прибрал съкровището на лорд Харон в хазната си и, разбира се, беше си присвоил „Мъждивият фенер“ — още един доходоносен източник. Великият кучи син много се радваше на изменниците, понеже можеше да се обогати, конфискувайки всичките им притежания. Ние с Бенджамин получихме кесии, натъпкани със злато, и уверения в приятелството на краля.