Пол Дохърти - Сенки в Оксфорд

— Кажи ми името на съпругата си — настоя той.

— Бил съм женен два пъти — отвърна Рицарят. — Първата ми съпруга се казваше Катрин.

— Ами втората? Рицарят сви рамене.

— Нека довърша историята си.

В тринитарианския манастир цареше пълен хаос. Помощник-приорът, млад мъж на име Роджър, ги посрещна в малката къща за гости. Той беше изпаднал в паника и непрекъснато повтаряше: „Какво мога да направя? Какво мога да направя?“

— Можеш да запазиш смелост — изръмжа сър Годфри. — Сега ми кажи какво стана.

— Когато би камбаната за утринна молитва — отвърна монахът — ние се събрахме в черквата за богослужение. Едва тогава забелязах, че приор Едмънд липсва. Помислих, че е болен, но послушниците, които изпратих да го повикат, се върнаха да кажат, че стаята му е празна, а вратата — полуотворена. Затова наредих да претърсят манастира. По-добре елате с мен.

Той ги преведе през манастирския двор и залата на съвета. Сестра Идит спря пред вратата и завъртя глава. Макбейн видя, че ръцете й треперят и я подкрепи.

— Добре ли си, сестро Идит?

— Такова зло — прошепна тя. — Отишло си е, но миризмата остава, миризмата на разложение. Дъхът на злото продължава да се носи из въздуха.

— За какво бръщолеви тя? — попита тревожно помощник-приорът.

— Тя не бръщолеви — изръмжа Макбейн. — За Бога, не си ли чувал легендите за това място?

Младежът измънка някакво извинение.

— Мислех, че са приказки за деца. Чували сме за тайните проходи и помещения, но до тази сутрин…

Гласът му заглъхна и той посочи към края на залата, където тайната врата още стоеше отворена. По пътя към нея се спря, за да запали няколко свещи, после ги поведе по стъпалата към тайното подземие. Когато слязоха долу, сър Годфри извади меча си, защото дори той усети враждебността, която се излъчваше от празната стая. Колебанието на помощник-приора се засили, а Макбейн имаше неудържимо желание да побегне обратно по стълбите — далеч от това ужасно място. Но сестра Идит си възвърна самообладанието.

— Злото си е отишло — прошепна тя. — Сър Годфри, тук има ковчег, нали? Заведи ме при него.

Отидоха до обкования с олово дъбов сандък по средата на стаята. От двете му страни лежаха счупени вериги, а златотканият брокат, върху който беше лежал трупът, беше смачкан на пода.

— Опиши ми го — нареди заклинателката.

Сър Годфри го направи, като прекъсваше от време на време и оглеждаше ъглите на помещението, обезпокоен, че част от злокобното присъствие още броди там, готово да го нападне.

— Няма ли разложени останки? — попита сестра Идит.

— Нищо, милейди.

— Това доказва нещата, които ви казах — извика тя. — Онзи, който е бил затворен тук, е бил един от Неживите, Господар-стригой. Сега той е на свобода и ние ще трябва да го открием.

Помощник-приорът Роджър слушаше с опулени очи.

— Коя е тя? — попита той объркано.

— Няма значение — отсече сър Годфри. Той извади тънък свитък от кесията си. — Познаваш ли печата?

Помощник-приорът прегледа заповедта на трепкащата светлина на свещта.

— Да, това е печатът на краля.

— И какво пише в писмото?

— Че заповедите на приносителя трябва да се изпълняват незабавно и без излишни въпроси.

— Добре! — Сър Годфри продължи. — Ти го прочете, разбра го и видя печата му. Ето моето нареждане. Искам библиотеката на горния етаж да бъде опразнена от всички мебели, ръкописи и книги.

— И после какво? — изхленчи помощник-приорът.

— Тази стая да бъде пречистена с огън и цялата сграда да се срине до основи. Когато това се направи, да се залеят тухлите и дървото с масло и да се пречистят с огън. Каквото остане, да бъде хвърлено в някоя пропаст.

— Това е невъзможно.

Рицарят сграбчи монаха за расото.

— Искам да кажа — умолително изрече Роджър, — че трябва да поискам разрешение от висшестоящите.

— Аз представлявам краля — прошепна дрезгаво сър Годфри. — И ако не го направиш, ще се върна, ще те арестувам за държавна измяна и ще изгоря цялото проклето място. Ако глупавият ви приор беше откровен и ни беше помогнал веднага, тази трагедия можеше да не се случи. Сега ми обещай, че до утре вечер работата ще бъде свършена.

— Трябва да бъде свършена! — настоя сестра Идит. Помощник-приорът кимна. Рицарят отпусна хватката си.

— Сега да се махаме от тази адска дупка! — каза той.

— Не искате ли да видите тялото на приор Едмънд?

— Мъртъв ли е? — попита Макбейн.