Пол Дохърти - Блуждаещи огньове

— Какво ще правя аз? — попита Филип.

— Нищо — отвърна монахът. — Имаш ли разпятие?

— Да.

— Тогава ела с мен.

Те излязоха от къщата, прекосиха гробището и влязоха през главния вход на църквата. Филип се радваше, че Оплаквачката не е наблизо, навярно беше почувствала какво става. По настояване на монаха той запали свещ и я залепи върху кръщелния купел. Брат Анселм се обърна към вътрешността на църквата.

— Легни по очи! — прошепна той. Филип го погледна изненадан.

— Лягай! — заповяда монахът. — Затвори очи и каквото и да стане, не помръдвай!

Филип се подчини.

— Не надигай глава — повтори монахът — В името на Отца и Сина и Светия дух!

Монахът започна прогонването на духовете. Първо се обърна с молитва към Светата Троица, Света Богородица, Свети Йосиф, а после към Свети Архангел Михаил и всички могъщи ангели, които подкрепяха Бога. Щом свърши с това, брат Анселм започна заклинанието срещу духове.

— В името на Исуса Христа, заклевам те…

Въпреки че лежеше по очи, Филип изведнъж видя във въображението си, как църквата се изпълва с прокълнати духове, ужасни на вид: с огромни глави, дълги вратове, изпити лица, мръсни и хищни; с космати уши, кръвясали очи и обложена уста. Зъбите им приличаха на вълчи, отворените им гърла бълваха пламъци. Те крещяха с дрезгави гласове. Имаха извити пищялки, криви крака, костеливи ръце и сгърчени ходила.

— Господи! — прошепна той и се опита да стане, но брат Анселм леко го натисна на пода.

— Детски игри! — промълви той. — Стой мирен и слушай какво ще стане.

Тишината беше подтискаща.

— Как те наричат? — извика монахът към тъмнината.

Филип внезапно изстина. Не знаеше дали гласът беше вън от главата му или в нея. Отначало се чу кикотене, злобен подигравателен смях. — Разкарай се, монахо! — просъска гласът.

— Как те наричат? — повтори Анселм.

— Лайна и нечистотии. Мръсотия и боклук. Измий се, монахо!

Филип отново се опита да повдигне глава.

— Не, не! — прошепна Анселм. — Няма нищо, Филип. Нищо няма да видиш. Аз чувам същия глас като теб.

— Развратен монах! — подиграваше се гласът. — Глупав и ужасен!

— Така става винаги — прошепна Анселм. — В името на Исуса — произнесе той — млъкни и отговори на въпроса ми. Как те наричат?

— Името ни е Легион, защото сме мнозина.

— Още веднъж те призовавам, как те наричат?

— Романел, бивш свещеник.

— Призовавам те да ми кажеш истината. Защо си тук?

— Обвързан съм с това място. — Сега гласът беше уморен. — Обвързан от прегрешенията си.

— От злото, което си сторил ли? — попита Анселм. — Отговори ми.

— От злото, което сторихме.

— И какво е то?

— Свещеникът знае.

— За отец Филип ли говориш?

— Свещеникът знае: той беше избран за изкупление.

Сега се чуха и други гласове, които викаха, молеха за милост, искаха изкупление. После настъпи тишина. Филип почака, после вдигна глава. Монахът беше коленичил до него със стиснати ръце и затворени очи. Той бързо се прекръсти и се изправи.

— Свърши ли? — попита Филип.

— Аз свърших, но с това не е свършено — отвърна монахът.

— Разбираш ли — продължи той, — с помощта на заклинанията аз мога само да разбера каква сила обитава определено място и причината тя да е там. Не мога да искам повече.

Брат Анселм излезе с Филип от църквата. Те застанаха на стъпалата и монахът се вгледа в обсипаното със звезди небе.

— За известно време ще бъде спокойно — обяви той. — Но не мога да прогоня тази сила. Ти трябва да го направиш, Филип. Трябва да има изкупление.

— Какво значи това? — попита свещеникът.

— Същото като тук, на земята, Филип — отвърна Анселм.

— Ако ти ме нападнеш и изгориш къщата ми, ще бъдеш наказан, ще бъдеш глобен и ще трябва да ме обезщетиш по някакъв начин. Това се отнася и за духовния живот. Когато е извършена голяма злина, тя трябва да бъде изкупена. Дългът трябва да бъде изплатен, да се обезщетят пострадалите. Това е твоя работа.

— Но как? — отчаяно запита Филип.

Анселм се усмихна, хвана го под ръка и го поведе през гробището към дома на свещеника.

— Мисля, че дотук си се справил добре. Затова Романел се е обърнал срещу теб, докато другите, Наблюдателите, чакат да видят дали не могат да ти помогнат.

— И какво предлагаш?

— Ще пийна още малко вино, Филип, и после ще си легна.

Призори ще си тръгна. Не искам никакво заплащане, нищо. Ще си отида, както дойдох, и ще докладвам какво съм направил на Негово преосвещенство.

— А после? — попита Филип. Монахът погледна назад към църквата.