Пол Дохърти - Блуждаещи огньове

— Да — отвърна Филип. — Братко, историята е твърде дълга. Никога не бях виждал такива картини.

— Те са поръчани от тамплиерите, по времето, когато църквата била тяхна — каза Никълъс. — Взели са идеята от францисканците. — Той посочи сцената, където Вероника бършеше лицето на Исус. — Вие разглеждахте тази. Знаете ли, има такава легенда. Тринадесет картини са нарисувани по библейски текстове, но в никое от евангелията не се споменава за жена, наречена Вероника, която да е изтрила лицето на Христос. Това е просто една от онези истории, които се разказват от незапомнени времена. — Кармелитът млъкна и почеса брадата си. — Всъщност, има някакво доказателство… — Той погледна Филип. — Отегчавам ли ви, отче?

— Не, не, продължавай. — Свещеникът посочи картината. — Това е шестата от четиринадесетте, нали?

— Да, защо?

— И този ред никога не е бил променян?

— Никога. Той е обичаен за Западна Европа.

— Ами легендата за плащеницата? — попита Филип.

— Както щях да кажа, легендата за Вероника, която изтрила лицето на Исус, докато се изкачвал към Голгота, е много стара. В знак на благодарност той оставил отпечатък от божественото си лице върху платното. — Кармелитът отстъпи и посочи картината. — Смята се, че това платно е обиколило Европа, но накрая попаднало в ръцете на византийските императори, които го съхранявали в една от базиликите си в Константинопол. През 1204 година Константинопол бил превзет от кръстоносците, между които имало и много тамплиери. Те взели платното и го задържали за себе си.

— Къде? — попита Филип.

— В обителта им в Париж, но не знам повече от това. Филип пое дълбоко дъх, за да скрие вълнението си. Не можеше да повярва на късмета си. Сега знаеше, че думата „Вероника“ и числата 6 и 14 бяха свързани с тази картина и легендата.

— Какво е станало с тамплиерските архиви, братко Никълъс?

— Повечето от тях били иззети от Короната — отговори Кармелитът. — Използвали са ги, за да заграбят богатствата им. След това много от тях били върнати. Пазят се в архивите и библиотеката. Искате ли да ги разгледате?

Филип кимна.

— Интересува ли ви нещо по-конкретно?

— Домакински сметки и разходи на църквата, които се отнасят до месеците в края на 1307 и началото на 1308 година.

— Когато орденът е бил забранен — каза брат Никълъс. — Знам малко за тяхната история. Какво в нея вълнува един свещеник от Скозби?

— Има връзка между историята на моята църква и тамплиерския Орден — отвърна Филип.

— Добре, елате. Ще ви помогна.

Той изведе Филип през задната врата в избуялата градина и тръгна пред него към пострадалите от времето постройки на тамплиерите, които се намираха зад църквата. Библиотеката обаче беше добре запазена. Стените бяха новоизмазани. Дъските на пода бяха лъснати. Въздухът ухаеше приятно на кожа и пчелен восък, а книгите и ръкописите бяха грижливо подредени на рафтове.

— Бог знае колко дълго ще останат тук — промърмори Никълъс. — Сега ние, кармелитите, служим в този храм, но никой не е се е произнесъл кое кому принадлежи. Докато това стане, библиотеката е под наша опека.

— Не и под твоя, братко.

Възрастен Кармелит изникна иззад една от дървените маси, които стигаха чак до стената. Беше висок, със слабо лице и бузи, гладки като на бебе. Кичури коса стърчаха на оплешивяващата му глава, а под светлосините му очи имаше големи торбички. Той се приближи, като се подпираше на бастуна си.

— Братко Бенедикт, да ти представя отец Филип, свещеник от Скозби. Иска да проучи архивите на тамплиерите. — Брат Никълъс хвърли поглед към Филип. — От 1307 до 1308 година.

Старият библиотекар стана самата учтивост, горящ от нетърпение да помогне. Сложи Филип да седне на масата, донесе свещи и голям куп листа.

— Подредени са по годините на царуване на различните крале — каза Бенедикт. — Значи зимата на 1307 до 1308 е първата година от царуването на Едуард II. — Той отвори една от кожените папки, в които стояха сметките и прелисти страниците. — Тук има и други сметки — добави монахът. — Какво по-точно търсите?

Брат Никълъс също беше заинтригуван и Филип не можеше да откаже на добронамерените им усилия да му помогнат.

— Търся нещо за един рицар тамплиер, Уилям Чейсни. Избягал от храма към края на януари 1308. Може би е носел съкровищата на Ордена.

— Това е невъзможно. — Бенедикт вдигна глава и почеса тънкия си врат. — Напълно невъзможно.

При други обстоятелства Филип би се изсмял на такова категорично изказване.