Пол Дохърти - Притъмняващото небе

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Дохърти - Притъмняващото небе» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Еднорог, Жанр: Исторический детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Притъмняващото небе: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Притъмняващото небе»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Небето над Англия притъмнява, над престола е надвиснала буря. Младият и лекомислен Едуард ІІ, манипулиран от любимеца си Гавестън, се оказва недостоен за своя войнствен баща. Най-видните английски благородници се съюзяват срещу краля. Изабела, красивата и непроницаема кралица, достойна дъщеря на баща си, френския крал Филип Хубави, играе своя игра, подпомагана от своята доверена придворна дама Матилда.
Когато графовете свикват войските си, а един благородник от личната гвардия на Гавестън загива при загадъчни обстоятелства, кралят, кралицата и фаворитът са принудени да търсят убежище в укрепен бенедиктински манастир близо до северната граница.
Заплахите се трупат една след друга. Предвождани от Робърт Брус, шотландските бунтовници нахлуват и на английска земя, а незнаен убиец продължава да избива хората на Гавестън и да всява паника в обкръжението на краля.
Матилда, готова на всичко за своята господарка, която носи в утробата си наследник на престола, трябва да открие предателя сред кралските приближени, за да предотврати нови убийства и да помогне на малодушния крал да запази короната си.

Притъмняващото небе — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Притъмняващото небе», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ужасяващата причина за подаването на лъжливия сигнал за тревога се разкри на следващата сутрин. Аз, Дьо Монтегю и Дънивед стояхме в градината на параклиса, когато някакъв слуга дотича и ни съобщи, че Джон Рослин, дано Бог се смили над душата му, е бил намерен мъртъв под Куийнс Тауър. После ни поведе през двора към главната кула на замъка. Тялото на орлето лежеше в гротескна поза върху чакъла, а главата му беше станала на пихтия. Ризата, тесните му панталони и ботушите му бяха покрити с мръсотия. Камата му беше извадена от ножницата и стърчеше от лявата страна на гърдите му. Кастеланът и Ап Ител ми направиха път. Аз обърнах трупа по гръб и се вгледах в кървавата маска, в която се беше превърнало лицето на Рослин. После опипах врата и ръцете му.

— Мъртъв е от доста време — заявих.

— Сигурно е паднал от прозореца на стаята си — промърмори кастеланът, сочейки ми към един от прозорците на кулата.

— Хората ми вече се опитват да разбият вратата — добави Ап Ител.

И така, Дънивед помоли Дьо Монтегю да се погрижи за трупа и тръгна с мен към стаята на Рослин. Щом стигнахме дотам, видяхме, че неколцина войници блъскат по вратата с някакъв импровизиран таран. Накрая тя поддаде и падна в стаята. За да влезем вътре, двамата с доминиканеца трябваше да минем по нея. Капаците на големия прозорец бяха широко отворени. Неприветливото и разхвърляно помещение съвсем точно отразяваше мрачното настроение, което беше обхванало Рослин напоследък. Масата беше отрупана с мръсни съдове, а върху разхвърляните и напоени с пот чаршафи на леглото бяха разпилени множество парчета пергамент. На пода лежеше някакъв плащ. Върху стола до леглото беше поставен един ключ, една броеница, една брошка и две кожени гривни.

— Ще събера всичко — прошепва Дънивед, вдигна едно плетено кошче от пода и се приближи до леглото.

Огледах мръсната мазилка, нишата с нужника и тесните бойници в стените. После отидох до прозореца и се взрях в петното засъхваща кръв върху каменния перваз. Проследих дирята и тя ме отведе до плаща, захвърлен в средата на стаята. Около мен беше настанало гробно мълчание. Чувах единствено мърморенето на Дънивед, който пълнеше кошчето, и тежкото дишане на войниците, които бяха разбили вратата. Потръпнах. После към нас се присъединиха кастеланът и Ап Ител. Двамата погледнаха към доминиканеца и повдигнаха вежди, чудейки се какво ли си шепне. Ангелът на смъртта несъмнено беше посетил тази стая и беше отнел живота на Рослин. Но кой го беше намушкал и хвърлил през прозореца? Как го беше сторил? И защо? Ап Ител излезе на стълбищната площадка и се обърна към един от другарите си на уелски. Кастеланът огледа вратата и разбитата ключалка. Нямаше смисъл да го питам дали стаята разполага с таен вход, нито пък дали някой може да се изкачи по отвесната стена отвън.

— Сякаш животът му е бил отнет от някаква зла сила — каза кастеланът, а после се приближи до леглото и се стовари в края му.

По лицето му беше изписано безкрайно отчаяние. Уорд беше опитен боец и много добре знаеше кога всякакви по-нататъшни усилия са безполезни.

— Силата ни беше подкопана отвътре — промърмори той. — Гавестън… милорд Гавестън сигурно ще поиска да научи какво е станало тук. Какво да му кажа?

— Камбаните… — обадих се аз. — Убиецът ги е ударил, за да отвлече вниманието ни. Но нали пред вратата на Рослин е имало охрана?

— Горонуй Ап Рийс — напевно ми отвърна Ап Ител, нахълтвайки обратно в стаята, — един от най-добрите ми стрелци. Той пазеше орлето тази нощ. Призна си, че по някое време е задрямал, но сигналът за тревога го събудил. Рослин се приближил до вратата и открехнал прозорчето й. Ап Рийс не знаел какво да стори, но после някой се провикнал от дъното на стълбището и му съобщил, че всички трябвало да се явят на стените, понеже в замъка пристигала кралска армия. Ап Рийс, разбира се, тръгнал. Рослин закрещял нещо след него, но моят човек решил, че орлето може да го последва, ако иска, и излязъл от кулата.

— Или иначе казано, оставил я е без охрана — заявих аз. — Убиецът сигурно е ударил камбаните, запалил е огньовете и е дошъл тук. После е убедил орлето да му отвори вратата, намушкал го е, завлякъл е тялото му до прозореца и го е хвърлил долу — направих пауза. — Нападателят е действал бързо като котка, нахвърляща се върху мишка, докато Рослин най-вероятно е бил пиян.

— И все пак кого би пуснал Рослин в стаята си? — попита Дьо Монтегю.

— Има и нещо по-важно — намеси се Уорд. — Хората в замъка със сигурност ще се запитат как убиецът е успял да излезе през врата, която е била заключена отвътре…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Притъмняващото небе»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Притъмняващото небе» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Притъмняващото небе»

Обсуждение, отзывы о книге «Притъмняващото небе» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x