— В замъка има само два водоизточника — каза ми той — и те лесно могат да бъдат прекъснати. Пространството е застроено хаотично. Войниците на Уорд не са много, а ние разполагаме само със стрелците на Ап Ител, свитата на Бомон и аквилите на Гавестън. Честно казано, чудя се дали тези хора ще са достатъчни за отбрана на стените на замъка и същевременно ми се струва, че сме прекалено много, за да успеем да се изхраним в случай на обсада.
Странно — има сцени, които съм запомнила в детайли, макар да съм ги видяла преди повече от петдесет години, докато в Скарбъро съм била и след лятото на 1312 година, но въпреки това описанието му ме затруднява. Все едно, Гавестън влезе в крепостта много наперено, но само след няколко дни сред войниците плъзнаха слухове, че двамата с краля са допуснали огромна грешка. Проблемът беше, че именията на местните богаташи, разположени между замъка и брега, щяха да попречат на Гавестън да стигне до пристанището в случай на обсада, а да не говорим, че там можеха да го причакват бойните кораби на графовете. Ап Ител също потвърди мрачните прогнози на Дьо Монтегю. Крепостта не разполагаше с достатъчно войници и нямаше шанс да устои на едно по-сериозно нападение. Това, разбира се, нямаше как да остане скрито от врага ни, който щеше разпредели силите си в различни точки на атака и така да ни накара да разпръснем защитниците си и постоянно да ги местим.
Въпреки всичко Гавестън продължаваше да се държи като господар на положението. Фаворитът ходеше облечен в кралския плащ в синьо, червено и златно, украсен с леопардите на Англия, и настояваше над стените на замъка постоянно да се веят кралските знамена, сякаш вътре се беше подслонил самият Едуард. Слава Богу, сър Саймън Уорд беше надежден човек. Той беше снабдил Скарбъро с провизии и оръжие, но за съжаление отбранителната сила, която беше събрал, се състоеше единствено от неколцина ветерани, още толкова наемници и шепа местни войници. Дори аз, въпреки че не съм особено веща във военните дела, си давах сметка, че това е крайно недостатъчно. „Щитът на Гавестън“, както го наричаше самият той, също не можеше да ни осигури кой знае каква защита. В състава му влизаха неколцина рицари и техните оръженосци, облечени в железни ризници; Ап Ител и неговите стрелци, натъкмени в кафяво-зелените си униформи, кожени нагръдници и стоманени шлемове, и хората на Бомон с техните подобни на нощни гърнета шлемове и кръгли щитове. Управителят на замъка пък разполагаше с неколцина тежковъоръжени пехотинци, малък отряд конници и шепа копиеносци и стрелци, облечени в леки платнени или кожени одежди. Самият замък имаше доста страховит вид и отвън изглеждаше трудно превземаем, но отвътре представляваше просто един мрачен лабиринт от тесни улички и стръмни стъпала, водещи или нагоре, към брулените от свирепия вятър кули, или надолу, към безбройните мрачни подземия, складови помещения и коридори.
Моята стая в Куийнс Тауър представляваше правоъгълно помещение, чиято единствена украса беше разпятието, окачено на една от мърлявите стени. Леглото обаче беше удобно, а вещите ми спокойно се побраха в осигурения за целта сандък. Кастеланът уреди да ми донесат и едно писалище, един стол, един леген и кана за миене и едно ковчеже за документи, в което да съхранявам принадлежностите си за писане. Подът беше чист, а миризма на плесен и прах почти се прикриваше от благоуханния дим, който се вдигаше от поръсените с билки мангали. Вратата беше масивна и разполагаше както с ключалка, така и с резе. Тесните прозорци пропускаха достатъчно въздух и светлина, а при нужда можеха да се закрият с наличните дървени капаци. Тясната ниша, в която беше разположен нужникът, беше старателно почистена.
И така, аз се настаних възможно най-удобно, но гледах да не се застоявам много-много в стаята си. Вместо това ходех в малкия параклис на Света Богородица или се разхождах из градината около него, отгледана с голяма любов от някой от предишните кастелани и неговата съпруга. Мястото беше направо пленително. Моравите бяха ниско окосени, а билковите и цветните лехи — отлично поддържани. Над грижливо подрязаните храсти се издигаха дървени решетки, отрупани с пълзящи рози. Имаше дори малко езерце с шарани, в средата на което бликаше фонтан, изваян във формата на кула. Самият параклис, до който се стигаше по настлана с чакъл алея, представляваше проста постройка с дървен покрив, който с течение на времето беше придобил златистокафяв оттенък. Олтарната преграда беше богато украсена. Нямаше трансепти, така че колоните, поддържащи тавана, бяха вградени направо в измазаните с хоросан стени, а основите и капителите им бяха оформени като преплетени лози, боядисани в грабващо окото зелено. Близо до вратата имаше древен кръщелен купел — най-обикновен казан, поставен върху ниска подпора. Над него беше изрисуван свети Христофор с младенеца Иисус в ръце. В другия край на параклиса се издигаше малък каменен олтар. Над него беше окачена изящна сребърна дарохранителница с филигранна верига, а до нея висеше олтарен светилник в поставка от мед и стъкло, който обагряше всичко наоколо в рубиненочервени отблясъци. Подът, настлан с плочи в черно и жълто, ми напомняше за шахматна дъска, но това, което ме очароваше най-много, бяха картините по двете странични стени — дванайсет въздействащи миниатюри, по шест на всяка стена, на които бяха изобразени типичните дейности за всеки месец от годината. Рисунките бяха изпълнени в наситено синьо, зелено и кафяво, а сюжетите варираха от угояването на прасета през ноември до клането на волове през декември. В олтара имаше и някаква стълба, по която — както научих по-късно — се катереха слугите, за да почистват мръсотията, натрупала се по тесните прозорци, покрити с рогови пластини. Ризницата 75 75 Помещение в църква за съхранение на свещените одежди и съдове. — Б.ред.
се намираше вляво от олтара и представляваше доста скромно помещение; всъщност не беше нищо повече от една тясна килия. Рисунките, които някога бяха украсявали стените й, отдавна бяха избледнели, а вратичката, от която се излизаше в градината, беше заключена и залостена с ръждясали резета. Пред малкия олтар на Девата, разположен отляво на главния олтар, бяха поставени един молитвен стол и една молитвена пейка, където се извършване тайнството на изповедта.
Читать дальше